В Западен Предбалкан на около 18 км. северозападно от град Белоградчик и на километър от село Рабиша се намира пещера Магура, известна още като Рабишката пещера.
Тя е една от най-големите пещери в България с обща дължина на галериите около 2,5 км. В нея има образувания на сталактити, сталагмити и сталактони. Специалистите посочват, че образуването на пещерата е започнало пред 15 млн. години.
Пещера Магура е известна с уникалните си рисунки от няколко исторически епохи, които са направени с гуано – тор от прилепи.
Рисунките, които датират от епохата на матриархата, изобразяват жените с по-голям ръст от мъжките фигури. Изобразени са ловни сцени, изрисувани са ритуали с маскирани хора, много животни има и геометрични фигури. Изображенията от тор след хиляди години са все още ярки.
Всички тези рисунки са обособени в галерията „Срутището“ и се отнасят към късния палеолит – 8 000 г. пр. Хр. Общият брой на изображенията надхвърля 750.
В Слънчевата галерия са открити рисунки на тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави.
С голяма точност е изрисуван и слънчев годишен календар от късния неолит, като са обозначени 366 денонощия. Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха – 3200-2100 г. пр. Хр.
Открита и цяло жилище, с огнище, различни оръдия на оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити. В пещерата има множество сталактити, сталакмити, сталактони, синтрови езерца.
Големият сталактон е висок 20 м. и има диаметър 4 м. в основата си, а Падналият бор е най-големия сталагмит, открит в български пещери с дължина 11 м. и диаметър в основата 6 м.
През 1960 г. пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара са обявени за природна забележителност.
