Под една витошка морена в градинката зад църквата „Света София“ в центъра на столицата е вечният дом на
патриарха на българската литература Иван Вазов. Падащите клони на една върба почти опират до моренат. Казват, че на тази скала от Витоша народният поет спирал да си почине, когато се разхождал до Златните мостове.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в 12,30 ч. в трапезарията си в дома си и в присъствието на сестра си и племенницата си. На 24 септември тялото му е изложено за поклонение в църквата „Света Неделя“. Цяла София е в траурни знамена, на погребението се стичат хиляди хора от цялата страна. По искане на министър Омарчевски, сърцето и мозъкът на Вазов са балсамирани.
На поклонение при патриарха на българската литература идва и цар Борис III. Със 101 топовни салюта и хор, изпълняващ „Вечная памет“, тялото на поета е спуснато в гроба. В западната част на гроба са поставени каменни пирамиди с изписани стихове на поета – „Люляка ми замириса“.
Скалата е пренесена до гроба на Вазов за петата годишнина от смъртта му – през септември 1926 г. Това е
10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, като пренасянето ѝ от Витоша станало с кола, теглена от три двойки биволи. За целта през планината е направен специален четири километров път. 18 дни скалата е била превозвана от Витоша до църквата „Света София“ в столицата.
Витошката морена е поставена върху циментова основа, а върху нея е издълбан християнски кръст, името на поета и годините на рождението му и смъртта. Къщата, в която е живял и умрял Иван Вазов в София, е превърната в музей.
