„Китайският народ трябва да бъде по-смел!“ – призоваваше млад мъж с шепа жълти цветя голямата тълпа, събрала се в центъра на Шанхай в неделя. „Нарушавам ли закона, като държа тези цветя? Те не смеят да ни арестуват!“ Минути по-късно той е застигнат от облечени в цивилни дрехи агенти и униформени полицаи и е вкаран, борейки се, в задната част на автомобил. Докато гледах подобни сцени в социалните медии през уикенда, ми направи впечатление колко успешно комунистическата партия на Си Дзинпин е заличила следите от своята бруталност – от Големия скок на Мао и Културната революция до клането на площад Тянанмън и смазването на уйгурите, тибетците и хонконгците. Всеки път, когато властите хващаха някого или се нахвърляха върху тълпата, реакцията беше невярваща: „Те бият хора!“ „Всички сме китайци“ или дори, донякъде иронично, „Служете на народа!“. – фразата, която украсява главния вход на комплекса на ръководството на Чжуннанхай в Пекин. Смелите млади хора, които през уикенда излязоха на протест в десетки университетски кампуси и по улиците на големите градове, са трагични жертви на състояние на принудителна колективна амнезия. Те нямат представа какво ги очаква. Като репортер в Китай в продължение на повече от две десетилетия съм бил свидетел на стотици протести и прояви на гражданско неподчинение. Потърсих ги, за да усетя по-широкото настроение на нацията. Почти без изключение те бяха свързани с локални или изолирани оплаквания. Всички те завършваха с брутално потушаване. Най-често протестиращите изразяваха лоялност към Китайската комунистическа партия (ККП) и ръководството на централното правителство, като същевременно се обявяваха срещу провинциалните кадри, които обвиняваха в замърсяване, корупция или дребни злоупотреби. Тяхната съдба почти никога не е намирала отзвук извън пределите на близките им общности. Единствените случаи, в които бях свидетел на нещо подобно на общонационални протести, бяха когато ККП ги организираше – срещу Съединените щати, след като те бомбардираха китайското посолство в Белград през 1999 г., и периодично срещу Япония, когато ръководството искаше да разпали националистически плам.
Призиви за демокрация
Затова беше учудващо да чуем хора, които открито призоваваха за демокрация, край на партийното управление и сваляне на Си през уикенда. Нещо определено се е променило в настроението на китайския народ и това не вещае нищо добро за Си и ККП. Това не е просто натрупано разочарование от тригодишното блокиране от COVID и отмиращата икономика. Това е последица от едно десетилетие на постоянно засилване на репресиите след две десетилетия (90-те и 2000-те години) на относително разхлабване. Тя е и резултат от пропагандата и системата за контрол на информацията, която досега беше твърде успешна. Всяка историческа несправедливост, причинена от чужденци, се набива в съзнанието на младите хора още от детската градина, докато в библиотеките, училищата и интернет не се споменават десетките милиони хора, загинали благодарение на политиката на ККП. Веднъж по време на репортаж към мен се приближи леко объркано шестгодишно дете, което събра смелост да ме попита защо съм подпалил Летния дворец в Пекин – като член на англо-френските окупационни сили през 1860 г. Той определено не беше чувал за Културната революция или за клането на Тянанмън. Всички новини и информация от чужбина са силно цензурирани, а цялата вътрешна информация е строго контролирана, като в офисите на големите китайски технологични компании са разположени униформени полицаи, а във всеки университетски кампус има военизирани части. Този уикенд беше почти комично да се наблюдава как китайските държавни медии се връзват на възел, опитвайки се да хвърлят вината за протестите, които не могат да бъдат споменати директно, върху „западните медии“, които са почти изцяло блокирани в Китай. Тъй като имат малко или никакви познания за жестокостите в миналото, младите китайци най-вече вярват, че родината ги обича и никога не би им навредила наистина. Но същото се отнася и за Си и неговите слуги. Като превръщат китайския интернет в гигантски, дезинфекциран, вътрешен и без върховния барометър на общественото мнение – изборите – те се лишават от подходяща информация за настроенията на масите.
Нулев час
Това се случи с „нулевия COVID“ – подписаната от Си политика, която позволи на Китай да избегне високите нива на инфекции и смъртност, наблюдавани на други места, но която след три години остави икономиката в застой, а страната – затворена от света, който е продължил напред. Си и неговите подчинени често са възхвалявали превъзходството на китайската политическа система в опазването на китайския народ от ужасния вирус. Но това злорадство не беше съпроводено от превъзходна ваксина или план, различен от строги локдауни, за справяне с по-заразителната епидемия, която сега наблюдаваме в страната. Предполагаемият повод за протестите през уикенда беше ужасяващ пожар, при който загинаха най-малко 10 души в град Урумчи, регионалната столица на областта Синдзян, където партията е затворила милиони уйгури и други мюсюлмани в „лагери за превъзпитание“. Градът е блокиран от месеци и мнозина обвиняват за смъртните случаи ограниченията заради COVID, които са запечатали повечето изходи и са възпрепятствали работата на пожарната. Шокиращата гледка на огромните тълпи без маски по време на Световното първенство по футбол в Катар със сигурност допринесе за широко разпространения гняв, защото случаите на COVID достигнаха рекордни стойности и много градове отново бяха блокирани. В закъснял опит да поправят грешката си властите очевидно са забранили снимането на тълпите в Катар в близък план. След повече от десетилетие на трона Си е консолидирал повече официална власт от всеки друг лидер след Мао Дзедун. Но в този процес той си създаде легиони от врагове и за първи път от десетилетия насам хората открито призовават за цялостна политическа промяна в Китай. Ето защо реакцията му ще бъде бърза и брутална, като ще използва всички инструменти на цифровия тоталитаризъм. В понеделник гледах друго прочувствено видео, заснето в Пекинския университет, в което студент е грабнат от група облечени в цивилни дрехи бандити и отведен, но не и преди да изкрещи: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“ Идеалистите, които излязоха през уикенда, не осъзнават какви ужаси ги очакват. Но поне маската се е смъкнала и китайските маси могат да видят истинското лице на режима, който ги управлява.
по БГНЕС, автор Джамил Андерлини – главен редактор на Politico Europe, снимка DW
