Нахлуването на Русия в Украйна най-накрая събуди Европейския съюз за стратегическото значение на Западните Балкани и за потенциала на Москва да използва нерешените спорове в региона, за да подрива Запада. Сега лидерите на ЕС трябва да се възползват от геополитическия момент, за да променят интеграцията на шестте малки, икономически нестабилни държави с общо население под 18 милиона души в Съюза, или да рискуват да ги видят използвани от Русия и Китай в техните игри за власт. Въпреки дълбокото разочарование от бавния напредък, присъединяването към ЕС остава най-добрият възможен резултат за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и за останалата част от Европа. Ако ЕС продължи да ги държи на разстояние, алтернативите могат да бъдат по-тясно сближаване с Русия, появата на нелиберална, неприсъединена зона, която може да се простира от Унгария до Турция, или – още по-лошо – спускане надолу по спиралата към нов въоръжен конфликт, включващ токсична смесица от организирана престъпност и миграция. В някои западноевропейски столици, особено в Париж и Хага, където умората от разширяването на ЕС е най-силна, съществува самодоволното предположение, че статуквото е управляемо и не представлява сериозен риск за европейската сигурност. Със сигурност хората в Западните Балкани са уморени от войната след ужасите на 90-те години. Положението може да изглежда под контрол, но то не е устойчиво във времето. Няма гаранция, че неразрешените конфликти в Босна или между Сърбия и Косово ще останат замразени с малки изблици или че локализираното политическо насилие няма да ескалира, привличайки външни играчи и подхранвайки нови потоци от бежанци, оръжия и наркотици към ЕС. Неотдавнашните сблъсъци за регистрационните номера на колите на косовските сърби показват как една малка искра може да разпали конфликт. Нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна изправи на нокти много хора в региона, като подхрани ултранационализма сред твърдолинейните проруски сърби и върна болезнените спомени за смъртта и разрушенията сред онези, които са преживели югославските войни през 90-те години на миналия век. Москва се опитва да разпалва панславянския православен национализъм и да се възползва от разделението навсякъде, където може. Подкрепя лидера на босненските сърби Милорад Додик в заплахите му да се отдели от Босна и разпространява дезинформация, за да засили враждебността на косовските сърби към правителството в Прищина.
От своя страна Китай се стреми предимно към икономически инвестиции, като прилага рамката 14+1 на инициативата „Пояс и път“, за да се свърже с местни лидери, които търсят амбициозни инфраструктурни и отбранителни проекти. В Съвета за сигурност на ООН Китай следва примера на Русия по отношение на Западните Балкани и използва финансовата си мощ, за да разубеди балканските държави да подкрепят критични резолюции относно нарушения на правата на човека в Синцзян или Хонконг. Сръбските проправителствени медии предават руската страна за войната в Украйна, а притежаваните от Русия медии допринасят за военната истерия срещу Косово. Русия и Китай са допринесли за превъоръжаването на Сърбия. Москва има и мощен енергиен лост, защото Сърбия получава 80 % от своя газ от Русия, докато Босна е 100 % зависима. Отчасти в резултат на това Сърбия отказва да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, което предизвиква раздразнение в Брюксел. ЕС разполага с по-мощни дългосрочни лостове, ако желае да ги използва, като се има предвид широко разпространеният обществен стремеж за присъединяване към блока в целия регион, с изключение на Сърбия. Въпреки това Франция и Нидерландия оттогава оказват съпротива за по-нататъшното разширяване, главно поради опасения от миграция и организирана престъпност. Съседните членки на ЕС Гърция и България дълго време възпрепятстваха кандидатурата на Бившата югославска република Македония за членство в ЕС и НАТО с искане тя да промени името си и да приеме аргументите на София за история и българско малцинство. Дори след като през 2018 г. тя се съгласи да промени името си на Северна Македония, Франция наложи вето върху започването на преговори със Скопие и Албания, за да поиска реформа на процеса на присъединяване, която да включва принципа на обратимост в случаите, когато има отстъпление. Преговорите най-накрая започнаха през юли тази година, но от Северна Македония все още се изисква да промени конституцията си през следващата година, за да включи договорените с България условия, което е потенциален политически капан, защото правителството няма необходимото мнозинство. Когато през юни лидерите на ЕС побързаха да дадат на Украйна и Молдова статут на кандидати в отговор на руската агресия, елитите на Западните Балкани разбираемо се опасяваха, че страните им са изтласкани още по-назад в редицата за членство. По същия начин, когато германският канцлер Олаф Шолц поиска ЕС да реформира системата си за вземане на решения, така че да премахне националното вето по отношение на санкциите и данъчната политика, преди да бъдат приемани нови членове, това прозвуча като още по-дълго чакане. И така, какво трябва да направи ЕС сега? Първо, по-видима политическа ангажираност. През тази година ЕС започна да обръща повече внимание на този дълго пренебрегван регион. Бяха проведени две срещи на високо равнище между ЕС и Западните Балкани – едната от тях за първи път в региона – както и съживяване на Берлинския процес в подкрепа на регионалната икономическа интеграция в подготовка за присъединяване към единния пазар на ЕС. Лидерите от Западните Балкани присъстваха на учредителната среща на върха на новата Европейска политическа общност в Прага през октомври, за която мечтаеше френският президент Еманюел Макрон. Този ангажимент трябва да продължи. Второ, да ускорят ползите и участието в процеса на присъединяване. ЕС трябва да преработи тромавия си процес на присъединяване, за да разпределя повече от финансовите ползи и ползите от достъпа до пазара, произтичащи от членството, предварително, докато кандидатите напредват в реформите. Понастоящем те получават само малка част от предприсъединителната помощ до момента на присъединяването си. ЕС следва да покани министрите от региона да присъстват на неофициални заседания на Съвета по въпроси от общ интерес. Той следва да насърчи страните от Западните Балкани да изберат наблюдатели в Европейския парламент едновременно с европейските избори през 2024 г., така че те да имат право на глас, ако не и на глас, в законотворчеството на ЕС. Разбира се, основната част от тежката работа трябва да бъде свършена в страните кандидатки, повечето от които са далеч от изпълнението на основните условия за демокрация, върховенство на закона, свобода на изразяване и борба с корупцията, за да могат да кандидатстват за членство. Както винаги, това е проблемът. Защо балканските политици да правят болезнени реформи, които биха могли да отслабят властта и парите им, заради една толкова далечна и несигурна перспектива? ЕС ще трябва да работи по-усилено отдолу, като подкрепя гражданското общество, женските организации и малките предприятия като двигатели на промяната, като същевременно предлага стимули и оказва натиск отгоре. В този геополитически момент ЕС просто не може да си позволи да остави региона на произвола на съдбата.
по БГНЕС, автор Пол Тейлър – редактор в Politico и старши сътрудник в мозъчния тръст „Приятели на Европа“
