„Аз съм зъл и страшен, с нокти и зъби“, така Владимир Путин според сведения е предупредил Дейвид Камерън, когато тогавашният британски премиер го е притиснал по повод използването на химически оръжия от съюзника на Русия в Сирия Башар Асад. Според главния външнополитически съветник на Камерън Джон Касън – цитиран в документален филм на Би Би Си – Путин е обяснил, че за да се постигне успех в Сирия, ще трябва да се използват варварски методи, както САЩ направиха в затвора Абу Граиб в Ирак. „Аз съм бивш служител на КГБ“, казва той. Забележките очевидно бяха направени наполовина на шега, но както винаги при руския лидер, заплахата беше ясна. И със сигурност Путин е доказал, че е готов да използва страха като оръжие в опита си да подчини непокорната Украйна. Неговите войски се насочиха към цивилни граждани и прибягнаха до изтезания и изнасилвания. Но победата му се изплъзва. През следващите няколко седмици той изглежда ще се опита да промени военните си неуспехи с късна зимна офанзива: много вероятно е да се бори със зъби и нокти, за да спаси Русия – и себе си – от по-нататъшно унижение. Ще успее ли обаче бившият служител на КГБ? Може ли Русия все пак да спечели войната, която Путин е избрал срещу Украйна, в условията на героична и обединена съпротива от страна на украинците?
Каталог на грешките
От самото начало войната е белязана от грешни преценки и погрешни изчисления. Путин и неговите генерали подцениха украинската съпротива, надцениха способностите на собствените си сили и не успяха да предвидят мащаба на военната и икономическата подкрепа, която Украйна ще получи от Съединените щати и европейските държави. Киев не падна за броени дни – както планираше Кремъл – и силите на Путин през лятото и есента бяха отблъснати, като до ноември Украйна си върна повече от половината от територията, която руснаците завзеха през първите няколко седмици на инвазията. Сега Русия е принудена да влезе в скъпоструваща и продължителна конвенционална война, която предизвика рядко срещано несъгласие в политико-военното съсловие на страната и доведе до изнасяне на бойните действия в Кремъл. Единствената победа, която руските сили отбелязаха през последните месеци, дойде през януари, когато украинците се изтеглиха от град Соледар в Донецката област в Източна Украйна. А признаците сочат, че руснаците са на прага на нова победа с Бахмут, само на шест мили югозападно от Соледар, който вероятно скоро ще падне в ръцете им. Но нито една от тези пропити с кръв победни битки не е нещо повече от символичен успех, въпреки големите загуби, които вероятно са претърпели и двете страни. От тактическа гледна точка нито една от победите не е значителна. Някои западни представители частно твърдят, че за украинския президент Володимир Зеленски може би е било по-добре да се изтегли по-рано от Соледар и от Бахмут сега, по същия начин, по който руснаците през ноември отстъпиха от военно безнадеждната си позиция при Херсон. За истински обрат във военната съдба на Русия през следващите седмици Путин ще разчита на това, че силите му, попълнени от мобилизирани резервисти и новобранци, ще извършат нова голяма офанзива. Украинските официални лица очакват настъплението да започне по-рано от пролетта. Украинският министър на отбраната Олексий Резников предупреди на пресконференции през последните няколко дни, че Русия може да разполага с до 500 000 войници, събрани в окупирана Украйна и по границите в резерв, готови за атака. Според него тя може да започне сериозно около първата годишнина от войната на 24 февруари този месец. Други украински официални лица смятат, че офанзивата ще бъде през март – но преди пристигането на „Леопард 2“ и други западни бойни танкове и бойни машини на пехотата. Зеленски предупреди украинците в събота, че страната навлиза във „време, когато окупаторът хвърля все повече и повече свои сили, за да разбие нашата защита“.
Всички погледи са насочени към Донбас
Вероятното внимание на руснаците ще бъде насочено към източния регион Донбас. Андрий Черняк, служител на украинското военно разузнаване, заяви пред „Киев пост“, че Путин е наредил на въоръжените си сили да превземат всички Донецк и Луганск до края на март. „Забелязахме, че руските окупационни сили пренасочват допълнителни щурмови групи, подразделения, оръжия и военна техника на изток“, каза Черняк. „Според военното разузнаване на Украйна Путин е дал заповед за завземане на всички територии на Донецка и Луганска област“. Други украински официални лица и западни военни анализатори подозират, че Русия може да използва трикове да отвлече вниманието и да обърка. Те гледат на маневра, идваща от Беларус, имитираща северния напор през февруари миналата година към Киев и на запад от столицата. Но украински представители на отбраната смятат, че в момента в Беларус има само 12 000 руски войници, които уж провеждат съвместни учения с беларуската армия, което едва ли е достатъчно за диверсия. „Повторното нападение срещу Киев е безсмислено“, казва Майкъл Кофман, американски експерт по руските въоръжени сили и сътрудник на Центъра за нова американска сигурност, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. „Операция за прекъсване на снабдителните линии на запад или завземане на ядрената електроцентрала край Ровно може да е по-възможна, но за това ще са необходими много по-големи сили от тези, които Русия разполага в момента в Беларус“, казва той в анализ. Но все още не е ясно къде точно ще бъдат основните удари на Русия по протежение на 600-километровата фронтова линия в украинския регион Донбас. Западните военни анализатори не очакват Русия да предприеме настъпление по протежение на целия змиевиден фронт – по-вероятно е да предприеме дву- или тристранна атака с акцент върху някои ключови села и градове в южната част на Донецк, върху Кременна и Лиман в Луганск и на юг в Запорожие, където има съобщения за засилено струпване на войски и техника от другата страна на границата в Русия.
Общовойскови бой
Пробивът обаче вероятно ще се изплъзне на руснаците, ако те не успеят да отстранят два основни недостатъка, които досега съпътстваха военните им операции – лошата логистика и неуспехът да координират пехотата, бронетехниката, артилерията и въздушната поддръжка за постигане на взаимно допълващи се ефекти, известни още като oбщовойскови бой (combined arms warfare). При обявяването на назначаването на генерал Валерий Герасимов – бивш началник на щаба на отбраната – за главен командващ на руските сили в Украйна, руското министерство на отбраната подчерта „необходимостта от организиране на по-тясно взаимодействие между видовете и родовете войски“. Кофман оценява, че логистичните проблеми на Русия може би до голяма степен са преодолени. „В руската логистика е извършена доста голяма реорганизация и адаптация. Мисля, че разговорът за руските логистични проблеми като цяло страда от твърде много анекдотичност“, каза той. Кофман смята, че за украинските сили „би било по-добре да абсорбират руската атака и да изчерпят руския офанзивен потенциал, след което да поемат инициативата по-късно тази пролет. След като изразходват боеприпаси, по-добри войски и оборудване, това може да остави руската отбрана като цяло по-слаба“. Той подозира, че настъплението „може да се окаже недостатъчно убедително“. Руските военни блогъри, подкрепящи войната, са съгласни с това. Те настояват за още една мобилизация, като твърдят, че тя ще е необходима, за да се задвижат пробивите, необходими за обръщане на военната съдба на Русия. Бившият офицер от руското разузнаване и военизиран командир Игор Гиркин, който изигра ключова роля в анексирането на Крим, а по-късно и в Донбас, твърди, че ще са необходими вълни от мобилизации, за да се преодолее отбраната на Украйна чрез численост. А западните военни анализатори подозират, че в момента Украйна и Русия разполагат с приблизително еднакъв брой войници. Това означава, че генерал Герасимов ще се нуждае от много повече, ако иска да постигне съотношението три към едно, което според военните доктрини е необходимо за успеха на атакуващите сили. Недостигът на кадри на Герасимов накара други анализатори да кажат, че ако западната решителност се задържи, предпазливостта на самия Путин ще възпрепятства шансовете на Русия да спечели войната. „Колебливото вземане на военни решения от страна на Путин показва желанието му да избягва рискови решения, които биха могли да застрашат управлението му или международната ескалация. Въпреки факта, че неговата максималистична и нереалистична цел, пълното завладяване на Украйна, вероятно изисква поемането на допълнителен риск, за да има някаква надежда за успех“, заяви Институтът за изследване на войната (ISW) в анализ от тази седмица. Зъл и страшен може да е Путин, но, доколкото вижда ISW, той „продължава да не желае да заповяда трудните промени в руската армия и общество, които вероятно са необходими за спасяването на неговата война“.
по БГНЕС, снимка Свободна Европа
