В България за момента са открити поне четири динозавъра. Два са от района на Трънско, а другите от района на пещерата Лабиринта, близо до град Червен бряг. Единият от последните е наричан от учените „българският хадрозавроид“ или „хадрозавроида от Лабиринта“, по името на пещерата, в която са открити останките му. Това разказа докторантът и асистент в Националния природонаучен музей – БАН Владимир Николов. „Българският динозавър официално няма име, защото самите костни останки са твърде непълни, за да му бъде дадено отделно видово име, но принадлежи на групата хадрозавроиди, популярни са като динозаври с патешки човки“, обясни ас. Николов. Затова и ние така го наричаме – „хадрозавроида от Лабиринта“, казва той. Ас. Николов отбелязва, че тези останки са открити още през 80-те години и това, което е направило впечатление на колегите му, когато са описвали тези кости (те официално са описани през 2010 година) е, че са с малки размери. „Една от възможностите, която обясняваше малките размери, беше, че костите принадлежат на динозаври „островни джуджета“, понеже по същото време, в което е живял българският динозавър, в Румъния е имало динозаври „джуджета“. Само че това, което сега открихме, когато изследвахме костите е, че не е възрастно животно с малки размери, а става въпрос за млад динозавър, който вероятно е бил на една-две години, когато е загинал“, обяснява ученият. По думите му това означава, че „българският динозавър“ е достигал големи размери като тези на динозаврите, живели на по-големите континентални маси като Северна Америка, Азия и големите острови, намиращи се на територията на днешна Западна Европа. „Като тук, при нас, островните маси са с доста по-малки размери. И именно заради това е изненадващо да открием животно, което е ставало толкова голямо, колкото допускаме. Българският динозавър, когато е достигал възрастни размери, вероятно е бил поне около шест метра дълъг. В сравнение с това румънските динозаври „джуджета“ са били по около 4,5 метра – възрастните индивиди“, отбелязва той.
Научното откритие е част от изследване, продължило около три години. То и от докторантските му изследвания. На 1 януари тази година статия на ас. Владимир Николов по темата е публикувана в специализираното научно списание по палеонтология и геология „Cretaceous Research“. В него Владимир Николов, в съавторство с доц. Дочо Дочев (Софийски университет) и проф. Стивън Брусати (Университет на Единбург), представя нови научни резултати за българската гръбначна фауна от края на мезозоя, за еволюцията и палеобиогеографията на хадрозавроидите (т. нар. „динозаври с патешки човки“) в рамките на къснокредния Европейски архипелаг. Това обаче съвсем не е единственият вид динозаври, обитавали нашите земи. На около 200 метра от входа на пещерата Лабиринта е открит друг динозавър, който е от групата на щраусоподобните динозаври – научното им наименование е орнитомимозаври. Това са първите два динозавъра, които са открити в България, разказа ученият. „В последните години край град Трън открихме находище, в което също е имало динозаври. Те са малко по-стари, на 83 милиона години. Там, в това находище, също има може би два вида динозаври. Единият е дългошиест динозавър от групата на титанозаврите, а вторият – някакъв двукрак растителнояден динозавър, може би сходен на този от пещерата Лабиринта, но на този етап няма как да потвърдим, защото текат изследвания на тези фосили“, каза още ас. Николов.
Владимир Николов е палеонтолог и палеоилюстратор, докторант и асистент в Национален природонаучен музей при БАН. Роден е през 1988 г. в гр. Пловдив. През 2012 г. става бакалавър по геология в Софийския университет, а през 2015 г. се дипломира като магистър в специалност „Геология и палеонтология“ отново в Софийския университет. Изследва костните тъкани на фосилни гръбначни животни, открити в България, и участва активно в проучването на динозавърското находище край град Трън. Носител е на докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ за 2020 г., а работата му в Трънско е подкрепена от The Jurassic Foundation. Автор и илюстратор е на книгата „Песента на титаните: история за динозаври“, която проследява третата експедиция до находището край Трън, проведена през през 2020 г. Илюстрирал е детската книга Excavate! Dinosaurs: Paper Toy Palaeontology и е автор на корицата на българското издание на бестселъра „Възход и падение на динозаврите“ на Стийв Брусати. Участник е в международната палеоарт изложба Picturing the Past (2018), а негови творби са отпечатвани в учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и списания.
по БТА, снимка НПМ-БАН
