Поне едно от седем деца – или 332 милиона в цял свят – си е стояло вкъщи най-малко девет месеца от началото на пандемията от COVID-19 съгласно задължителните или препоръчителните политики, прилагани повсеместно, излагайки на риск своето здраве и благосъстояние, предупреждават от УНИЦЕФ. Информацията е поместена на сайта на българското представителство на организацията.
Докато почти всички деца по света са живели под някаква форма на периодични затваряния през изминалата година, новият анализ на УНИЦЕФ, който използва данни от Oxford COVID-19 Government Response Tracker, идентифицира някои от най-трайните състояния вследствие на затварянията в световен мащаб. Според анализа 139 милиона деца в цял свят са живели при задължителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб в продължение на поне девет месеца, тъй като COVID-19 беше определен като пандемия на 11 март 2020 г., т.е. от всички тях се е изисквало да останат у дома с малки изключения, включително деца, живеещи в страни като Парагвай, Перу и Нигерия. Останалите от тези 332 милиона – т.е. 193 милиона – са живели при препоръчителни изисквания за затваряне вкъщи в национален мащаб за същия период от време.
С навлизането на пандемията във втората година въздействието върху психичното здраве и психосоциалното благосъстояние на децата и младежите започва сериозно да се усеща, анализират експертите. В Латинска Америка и Карибския басейн анкета на платформата на УНИЦЕФ U-Report сред младите хора наскоро е генерирала над 8000 отговора и е установила, че над една четвърт са преживели безпокойство, а 15 на сто депресия.
Дори преди пандемията децата и младежите носеха бремето на рисковете за психичното здраве – половината от всички психични разстройства се развиват преди 15-годишна възраст, а 75 на сто – до ранната зряла възраст, отчитат специалистите по детско развитие.
Мнозинството от 800 000 души, които умират в резултат на самоубийство всяка година, са млади хора, а самонараняването е третата водеща причина за смърт сред 15-19-годишните, с по-високи нива при подрастващите момичета. По приблизителни изчисления в световен мащаб всяко четвърто дете живее с родител, който е с психично разстройство, допълват експертите.
Вследствие на блокадите много от децата, които живеят в условия на насилие, лишаване от грижи или малтретиране вкъщи, са останали затворени с насилника си и без подкрепата на учители, по-далечни роднини и общността, допълват от УНИЦЕФ. Децата от уязвими групи от населението, като тези, които живеят и работят на улицата, децата с увреждания и децата, живеещи в условия на конфликт, рискуват техните нужди от подкрепа на психичното здраве да бъдат пренебрегнати изцяло, се посочва в анализа.
Според СЗО пандемията от COVID-19 е нарушила или спряла първостепенните услуги за психично здраве в 93 на сто от страните по света, докато търсенето на подкрепа за психично здраве се увеличава. УНИЦЕФ ще посвети своя двугодишен водещ доклад „Състояние на децата по света „на психичното здраве на децата и младежите, в опит да повиши осведомеността за глобалното предизвикателство, да осигури решения и да насърчи правителствата да поставят по-силен акцент върху този проблем.
