Швейцарски съд ще повдигне днес на банка „Креди сюис“ обвинения в пране на пари на предполагаема българска престъпна група за трафик на кокаин. Става дума за милиони евро, някои от които са били пренасяни с куфари. Швейцарските прокурори казват, че втората най-голяма банка в страната и една от бившите й служителки не са взели всички необходими мерки, за да предотвратят възможността предполагаемите наркотрафиканти да укрият и да изперат пари в брой между 2004 г. и 2008 г. „Креди сюис“ категорично отхвърля като безпочвени всички свързани с нея твърдения по този случай и е убедена, че бившата й служителка е невинна“, се казва в изявление на банката. В първото наказателно дело срещу голяма швейцарска банка прокурорите искат от „Креди сюис“ компенсация от близо 42,4 млн. швейцарски франка, а банката заяви, че „енергично ще се защитава в съда“. Случаят предизвика голям обществен интерес в Швейцария, където е възприеман като тест дали прокуратурата ще възприеме по-твърд подход към банките.
Обвинителният акт се състои от повече от 500 страници и е фокусиран върху отношенията, които „Креди сюис“ и бившата й служителка са имали с българския бивш борец Евелин Банев и няколко негови съдружници, двама от който са подсъдими по делото. Вторият обвинителен акт е срещу бившата служителка на банката, улеснила прането на пари. Според швейцарски медии служителката е родена в България. Адвокатът на двамата предполагаеми членове на престъпната група, срещу които са повдигнати обвинения за незаконно присвояване, измама и подправяне на документи, отказа коментар. Банев, срещу когото не са повдигнати обвинения в Швейцария, бе осъден за наркотрафик в Италия през 2017 г., а след това и в България през 2018 г. за участие в организирана престъпна група, участвала в трафик на тонове кокаин от Латинска Америка. Той се укриваше, но през септември бе арестуван в Украйна, България иска неговата екстрадиция с червена бюлетина от Интерпол. В обвинението прокуратурата твърди, че бивша служителка на „Креди сюис“, при постъпване на работа в банката през 2004 г., е довела със себе си поне един български клиент, който е бил съдружник на Банев. Клиентът, който по-късно, през 2005 г., е убит на излизане с жена си от ресторант в София г., започнал да внася в сейф в „Креди сюис“ куфари пълни с пари в брой. Прокуратурата твърди, че групата е използвала техниката „смърфинг“, при която голяма сума пари се разделя на по-малки, за които не би бил подаден сигнал за възможно пране на пари. По този начин тя е изпрала милиони евро, внесени в сейфовете на банката в дребни купюри, които след това са били прехвърлени по сметки. Въпреки че оттогава, след като бяха подложени на международен натиск, швейцарските частни банки въведоха много по-строги проверки за борба с прането на пари, обвиняемите твърдят, че по времето на внасянето на депозитите това е била стандартна практика.
Прокуратурата казва, че бившата служителка, която е напуснала „Креди сюис“ през 2010 г. след задържане от полицията за две седмици през 2009 г., е помогнала на клиентите да укрият криминалния произход на парите, като е извършила транзакции за повече от 146 милиона швейцарски франка, включително 43 милиона франка в брой . „Нашата клиентка е несправедливо обвинена, тъй като швейцарските закони изискват да има замесено лице, за да бъде осъдена банка“, заяви пред Ройтерс адвокатската кантора, представляваща бившата служителка. „Тя е невинна и е възмутена от обвиненията. Ще пледираме за нейното пълно и цялостно оправдаване“, добави тя. „Креди сюис“ оспорва нелегалния произход на парите и твърди, че Банев и съдружниците му са извършвали законна стопанска дейност в сферите на строителството, лизинга и хотелиерството, каза пред Ройтерс източник, запознат с позицията на банката. Швейцарската банка, която според обвинението по това време е смятала България за високорискова държава, възнамерява да обърне внимание на сигнали, подадени до швейцарската прокуратура от нейния отдел за проверка на съответствието, след като Банев е бил временно арестуван в България през април 2007 г. „Креди сюис“ се надява, че съдът ще прецени, че този ход на отдела за проверка на съответствието е сигнал, че банката се е отнесла сериозно към задължението си за борба срещу прането на пари и показва желанието й да съдейства на прокуратурата.
