Повече от половината големи езера по света пресъхват. Процесът се наблюдава от началото на 90-те години, а причините са климатичните промени, производството на електричество, консумацията на питейна вода. Международен екип от учени е установил, че някои от най-значимите водни резервоари в света – от Каспийско море между Европа и Азия до езерото Титикака в Южна Америка, губят около 22 гигатона вода на година за последните три десетилетия. Това е 17 пъти повече вода, отколкото се съдържа в езерото Мийд в САЩ, най-големият воден резервоар в САЩ. Фанфан Яо, хидролог от университета във Вирджиния и водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Сайънс“, каза, че 56 процента от пресъхването на големите езера се дължи на глобалното затопляне и човешката дейност, като повишаването на температурите е по-значимият фактор. Според Яо сухите региони ще станат още по-сухи заради климатичните промени, а влажните зони ще станат още по-влажни, но ще има значителни загуби на вода дори във влажните зони. 

Състоянието на почти 2000 големи езера е проучено посредством сателити, климатични и хидрологични модели. Резултатите показват, че неразумната консумация, промените в количествата на дъждовете, утаяването, повишаването на температурите са понижили нивото на езерата. 53 процента от езерата са намалили обема си между 1993 и 2020 г. Около 2 млрд. души, живеещи в района на пресъхващи езера, са пряко засегнати . Много други региони ще бъдат засегнати в следващите години. Учените и активистите предупреждават за необходимостта глобалното затопляне да се ограничи до 1,5 градуса по Целзий, за да се избегнат катастрофални последици. Планетата вече е по-топла с 1,1 градус по Целзий. Изследването подчертава, че неразумната човешка дейност е довела до пресъхването на Аралско море в Централна Азия и Мъртво море в Близкия Изток. Езера в Афганистан, Египет и Монголия са засегнати от повишението на температурите, водещо до високи нива на влажност в атмосферата. Една четвърт от езерата са увеличили обема си. Често това е следствие от изграждането на язовири в отдалечени региони като Тибетското плато.