Очаква се промените в климата, включително засягащи температурата, валежите, вятъра и слънчевото греене, да засилят заплахите за общественото здраве особено когато става дума за инфекциозни заболявания. Това каза проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките. По данни на Европейската агенция за околна среда (EEA) средната температура на повърхността на Земята се е увеличила с 0,74 градуса по Целзий през 20-и век, морското ниво се покачва с 1,8 милиметра годишно от 1961 г. насам, а арктическият морски лед се свива с 2,7% на десетилетие. Все по-често ставаме свидетели на екстремни и аномални явления, като горещи вълни, наводнения и суша. Според Световната метеорологична организация съвсем скоро рекордът, поставен от най-горещата досега година – 2016 г., може да бъде надхвърлен. Не е изключено интервалът от 2023 до 2027 г. да бъде най-топлият петгодишен период, регистриран някога, отбеляза проф. Александрова. Според нея очаква се промените в климата, включително засягащи температурата, валежите, вятъра и слънчевото греене, да засилят заплахите за общественото здраве особено когато става дума за инфекциозни заболявания. Последното не е учудващо, тъй като те влияят върху оцеляването, възпроизвеждането или разпространението на болестотворните причинители (патогенни агенти, като вируси, бактерии, гъбички, паразити), върху гостоприемниците и начините на предаване на заразата. Ефектите върху здравето на такива въздействия обикновено засягат географските и сезонните модели на инфекциозните заболявания, честотата и тежестта на предизвиканите от тях огнища, обясни вирусологът.
Проф. Александрова съобщи, че проучване, публикувано в „Nat. Clim. Chang.“ през 2022 г., е установило, че 58% от инфекциозните болести, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден момент от климатични опасности, а при 16% рискът понякога е бил намален. Разкрити са 1006 уникални пътя, по които всичко това може да се случи. Затоплянето и промените във валежите подпомагат по-широкото разпространение на т.нар. вектори (организми, необходими за предаването на някои патогени), като комари, кърлежи, бълхи, птици и някои бозайници, замесени в огнища от денга, чума, лаймска болест, кърлежов енцефалит, западнонилска треска, Зика, малария и други. В резултат на това диапазонът на тези болести се повишава. Статия в „The Lancet“ от 2021 г. напомня, че в световен мащаб възможността за предаване на болестта денга е нараснала с 8,9-15% от 1950 г. до днес, отчасти поради увеличения географски обхват на комарите, които пренасят вируса – причинител, каза проф. Александрова.
по БТА
