За първи път от десетилетие Владимир Путин няма да проведе водещия си прес-маратон в края на годината този месец. Изненадващата отмяна е последният признак, че в Кремъл не всичко е наред. През последните десет години годишният прес-маратон на Путин беше внимателно подготвен пропаганден спектакъл, който позволяваше на руския диктатор да демонстрира майсторството си в световните дела. Въпреки това, след като инвазията му в Украйна се разпадна на фона на безпрецедентни загуби и нарастващи военни поражения, Путин очевидно не е в настроение да се изправи дори пред най-покорната аудитория. Докато Путин се крие от камерите, неговият съперник приключва годината на вълна от международно признание. Украинският президент Володимир Зеленски вече е обявен за личност на годината от все по-разширяващ се списък от медии, сред които списание „Тайм“ и вестник „Файненшъл таймс“, и сега редовно е обявяван за един от най-влиятелните политици в света. Нарастващият авторитет на Зеленски е признание за неговото лидерство по време на войната, а също така отразява възхищението на света от смелата съпротива на Украйна срещу руската инвазия. Противоположните съдби на руските и украинските лидери подчертават самоунищожителната глупост на решението на Путин да започне най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Първоначалният му план предвиждаше кратка и победоносна война, която да унищожи украинската независимост и да принуди страната да се върне трайно в орбитата на Кремъл. Вместо това сега той е международен парий, репутацията на страната му като военна свръхсила е на косъм, а украинските му врагове очакват с нарастваща увереност съвсем реалната възможност за историческа победа през следващата година. Почти по всички показатели Владимир Путин е най-големият губещ през 2022 г. Неволите на Путин могат да бъдат проследени директно до бойните полета на Украйна. Неговата армия, която нахлу в страната, се представи катастрофално през последните десет месеца и загуби редица ключови сражения, включително битката за Киев, битката за Харков и битката за Херсон. Смята се, че повече от сто хиляди руски войници са били убити или ранени, а хиляди руски танкове и бронирани машини са били пленени или унищожени. Тези загуби принудиха Путин да започне първата мобилизация в страната си от 1945 г. насам – ход, който дестабилизира Русия и доведе войната до обикновените граждани, която преди това я подкрепяха. Международният имидж на Русия беше силно накърнен и от разкритията за широко разпространени военни престъпления срещу украинското цивилно население. Руските войски са обвинени в извършването на масови екзекуции и сексуално насилие, отвличания и изтезания на територията на окупирана Украйна. Милиони украинци са били подложени на принудителна депортация, а в резултат на безразборните бомбардировки са загинали десетки хиляди души и десетки украински градове са превърнати в руини. През последните месеци Русия започна методично разрушаване на гражданската инфраструктура на Украйна с явното намерение да лиши украинците от достъп до отопление, електричество и вода през тежката зима.
Много международни наблюдатели смятат, че тази политика не е нищо друго освен геноцид, особено като се има предвид, че тя е придружена от постоянен поток от открито геноцидни призиви от страна на пропагандистите на режима и служителите на Кремъл в Москва. Други пък са ужасени от готовността на Путин да се впусне в ядрена игра. Неведнъж руският лидер е отправял слабо прикрити заплахи, намеквайки за възможно използване на огромния ядрен арсенал на страната му. Това ядрено изнудване предизвика силен отпор, като представители на САЩ обещаха „катастрофални последици“, а дори обикновено подкрепящият ги Китай упрекна Русия. Всичко това доведе до по-голяма международна изолация на Русия, отколкото когато и да било след непосредственото последствие на болшевишката революция преди един век. В една откровена размяна на реплики говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че „никой не ни харесва и няма намерение да започне да ни харесва“. Песков може да е имал предвид предимно западния свят, но коментарът му отразява и по-широката реалност на все по-неблагоприятното международно положение на Русия. Изолацията на Москва е най-непосредствено очевидна в Организацията на обединените нации, където поредица от гласувания в Общото събрание, осъждащи нахлуването в Украйна, бяха приети с огромно мнозинство. Показателно е, че само шепа други парии като Северна Корея и Сирия бяха готови да подкрепят Русия. Кремъл видимо губи влияние и в цялата бивша съветска империя. В Централна Азия Казахстан открито се дистанцира от Русия, като същевременно укрепва връзките си с Китай, Турция и Запада. В Южен Кавказ Азербайджан все повече пренебрегва номиналната роля на Русия като регионален миротворец, докато Армения се настървява заради неспособността на Москва да осигури значима защита. Дори беларуският диктатор Александър Лукашенко, чието политическо оцеляване зависи почти изцяло от Кремъл, засега успява да устои на руския натиск да участва пряко в инвазията в Украйна. На по-широката международна сцена Съединените щати успяха да консолидират западната подкрепа за Украйна. Междувременно усилията на Путин да въоръжи износа на енергия се обърнаха срещу него и принудиха европейските държави да се откажат решително от зависимостта си от Русия. Страните от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка) продължават да купуват руски ресурси, но сега го правят при свои собствени силно занижени условия. Освен тази прагматична търговия, те отказват да подкрепят Русия или да предоставят на Москва така необходимите оръжия. Това принуди Кремъл да търси танкове, артилерийски снаряди, безпилотни самолети и ракети от страни като Иран и Беларус. Какво може да очаква Путин през 2023 г.? Изглежда, че той вярва, че международният алианс, който се противопоставя на инвазията му, в крайна сметка все пак може да изгуби интерес и възлага надежди на западните лидери да принудят Киев да сключи някакво компромисно споразумение, което да позволи на Русия да изтръгне своеобразна победа от челюстите на поражението. Въпреки това, тъй като повечето от поддръжниците на Украйна публично заявяват, че ще оставят самите украинци да решат кога да преговарят, този резултат изглежда малко вероятен. В края на краищата никое украинско правителство не би могло да осъди милиони свои сънародници на ужасите на безсрочната руска окупация. Далеч по-реалистичен е сценарият, при който добре въоръжените и силно мотивирани украински военни продължават да освобождават стабилно окупираните територии, докато Русия търпи тежки загуби сред зле обучените и зле екипирани наборни войски. Това е рецепта за катастрофа за режима на Путин. Руската армия в Украйна вече е дълбоко деморализирана и се бори да организира локални офанзиви. По-нататъшното изтощаване през следващите месеци ще повиши перспективата за по-всеобхватен военен срив, който може да има сериозни последици за бъдещето на самата Руска федерация. С наближаването на края на 2022 г. вече е очевидно, че съдбоносното решение на Путин да нахлуе в Украйна беше една от най-големите геополитически грешки на съвременната епоха. Мечтата му да разруши споразумението след 1991 г. и да възстанови Руската империя го превърна в най-голямата заплаха за глобалната сигурност и го постави в пряка конфронтация със страховита коалиция от най-могъщите държави в света, които неохотно признаха необходимостта от неговото поражение. Путин навлиза в 2023 г. с малко приятели и по-малко възможности. Предстоящата година се очертава да бъде най-мрачната за цялото му управление. Тя може да се окаже и последната.
по БГНЕС, автор Питър Дикинсън от Атлантическия съвет
