Президентът Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от 58,5 процента и с недоверие от 32,1 процента и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие). Това показват данните от представително за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, „лице в лице“. Изследването е проведено сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари т.г. Доверието в правителството се повишава до 44, 9 процента и е по-високо от недоверието (39 процента) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза, коментират от социологическата агенция. Високи обаче са икономическите страхове – 86,4 процента очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70 процента, а за последно беше доближил 90 процента в края на първия мандат на кабинета „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени. Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9 процента, при спадащо недоверие (56,9 на сто), сочат данните от проучването. Позицията на обществото ни по отношение на Република Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3 на сто не искат Северна Македония да започне преговори при никакви условия, 60,8 процента – само ако изпълни договора си с България, а 7,6 процента не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция, посочват от „Галъп“. От там уточняват, че изследването няма как да улови ефекта от последните разговори Петков-Ковачевски, защото е завършило преди срещите в Скопие и София.
Високо институционално доверие на прага на втория мандат на президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с рейтинг (одобрение минус неодобрение) от +26,4 процента. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното. Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли. Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2 процента от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2 на сто казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Тридесетгодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ позволява да бъдат проследени тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега, посочват от „Галъп“.
Стартов кредит на доверие към правителството
След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков, за пръв път от повече от десетилетие насам, делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44,9 на сто от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39 процента – не. Останалите не могат да преценят, сочат данните от проучването. През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30 процента. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев. Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци, посочват от „Галъп“. В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4 на сто през този месец, и близо 90 процента в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. От „Галъп интернешънъл болкан“ посочват, че следят икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов. През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70 процента. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите, коментират от социологическата агенция.
Начални положителни сигнали за парламента
Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователска традиция на „Галъп интернешънъл“ показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика. В последните години доверието в парламента се запази около и над 20 процента, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работата на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението, посочват от „Галъп“. През януари 2022 г. 31,9 процента от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9 процента изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки, сочи анализът. Това е типичният за старт на мандат „бонус“ доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, коментират от „Галъп“.
Казусът със Северна Македония
Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60,8 процента от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15,3 процента от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6 на сто избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3 процента не могат да дадат отговор, сочи проучването. Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1 процента от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51,1 на сто бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8 на смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34, 8 процента) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция, коментират от „Галъп“. Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков – Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София, посочват от организацията.
