Може ли едно растение да помни? Това може да звучи по-скоро като стих от стихотворение, отколкото като научно изследване. Но нов анализ показва, че растенията могат да предават съвети за адаптиране към климата на своето потомство. Климатичната криза променя природните местообитания по целия свят – от опустошителни наводнения до повишаване на температурите. За да оцелеят, много растения са принудени бързо да се адаптират, сочи ново изследване, публикувано в списание „Trends in Plant Science“, предадено от „Euronews“. След това те предават тези нови характеристики на потомството си, казва Федерико Мартинели, генетик на растенията от Университета във Флоренция. „Един ден се замислих за това как начинът на живот и опитът на човек могат да повлияят на неговите гамети репродуктивни клетки, които предават молекулярните белези на живота му на неговите деца“, обяснява той. „Веднага си помислих, че при растенията трябва да се предават още повече епигенетични белези, тъй като растенията са сесилни [неподвижни на едно място] организми, които са подложени на много повече стрес от околната среда, отколкото животните през живота си.“
Как растенията се адаптират към изменението на климата и как запомнят тези адаптации?
Промените в околната среда принуждават животните да се променят, като променят начина си на ловуване и зимен сън и преместват местообитанията си. Растенията са вкоренени на място – но и те се променят. Например зимите – по които растенията се ориентират за времето на цъфтежа си – са станали по-топли и по-кратки в много региони. „Много растения се нуждаят от минимален период на студ, за да настроят своя екологичен часовник, който да определи времето им на цъфтеж“, казва Мартинели. „Студените сезони се скъсяват, растенията са се адаптирали да изискват по-малък период на студ, за да забавят цъфтежа. Тези механизми позволяват на растенията да избягват цъфтежа в периоди, в които имат по-малко шансове да се размножават.“ Растенията не създават спомени по същия начин, както хората, но въпреки това те помнят. Вместо да съхраняват спомени в мозъка (невронни мрежи), те ги съхраняват в сложни клетъчни и молекулярни сигнални мрежи. Изследователите наричат това „соматична памет“, която се съхранява в тялото на растението. „Тези механизми позволяват на растенията да разпознават появата на предишно състояние на околната среда и да реагират по-бързо при наличието на същото условие“, казва Мартинели. Например растението може да си спомни да отложи цъфтежа, когато е по-топло. То ще предаде тази черта на потомството си чрез нещо, което изследователите наричат „епигенетика“. За разлика от генетичните промени, епигенетичните промени не променят последователността на ДНК. Вместо това те могат да променят начина, по който организмът разчита ДНК последователността. „Епигенетичните модификации се предават по наследство, като по този начин допринасят за дългосрочната адаптация на растителните видове към климатичните промени“, пишат авторите на статията. Изследването ще помогне на учените да разберат как интелигентността на растенията се бори с изменението на климата.
по БГНЕС
