Молекулярните фосили разкриват подробности за ранния период от развитието на живота на Земята. Вкаменелости на клетъчна мембрана са идентифицирани в скали, датиращи отпреди около1,6 млрд. години. Учените наричат този период „изгубения свят“ на микроскопичните организми, които са се срещали в ранния период от развитието на живота и от които се развиват гъби, водорасли, растения, животни, хора. Тези останки се отнасят към протерозоя – ключов период за еволюцията. Оттогава са фосилите на микроскопични организми, населяващи водата. Новоидентифицираните фосили са рудиментарни форми – мастна молекула, съдържаща се в клетъчни мембрани на еукариотите. Еукариотите притежават комплексна клетъчна структура, включваща атомно ядро, изпълняващо ролята на команден и контролен „център“, и клетъчна органела – митохондрия, осигуряваща енергия на клетката. Новоописаните фосили се отнасят до молекулярни остатъци. Не е ясен нито техният размер, нито външният вид, поведение, нито дали са били едноклетъчни или многоклетъчни.
Нямаме ключ, каза геобиологът Джоукен Брокс от университета в Канбера, Австралия, водещ автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“. „Макар да са били с малки размери, сред тях е имало хищници, които са ловували сред по-малките бактерии или дори сред другите еукариоти“, каза съавторът на изследването Бенджамин Недершайм от университета в Бремен, Германия. Има фосили на примитивни еукариоти, датиращи отпреди повече от 1,6 млрд. години, но техният малък брой, сравнен с изобилието от остатъци от бактерии, показва, че те не са играли голяма роля в съответния период. Учените са установили, че молекулярните фосили индикират присъствие на примитивни еукариоти преди 1,6 млрд. – 800 млн. години. „Това е изгубен свят, ние не можем да го видим или да се докоснем до него. Тези организми не са били редки, а са населявали Земята в продължение на милиони години“, каза Брокс. Това е изгубен свят и защото формите на живот от това време са напълно изчезнали, добавя Брокс. Тяхното отмиране проправя пътя към развитие на новите еукариотни форми преди около 800 млн. години. Хомо сапиенс се развива преди 300 000 години. По времето на примитивните еукариоти Земята е камениста пустош, големи части от океанското дъно имат плътно микробно покритие, а водата отделя токсичен сероводород, който мирише на развалени яйца. Досега се смяташе, че океанът е представлявал бульон от бактерии, а хабитатът на еукариотите са били бреговете и реките. Фосилите, намерени в седиментни скали, показват, че еукариотите са били в изобилие в океана. Най-старите скали с фосили са открити в Даруин, Северна Австралия. Учените дълго са били озадачени от липсата на молекулярни вкаменелости от този период от време, показателни за примитивни еукариоти. Оказва се, че са търсили стероиди, които са по-развити в биологично отношение от еукариотите. Биохимикът Конрад Блок, който печели Нобелова награда през 1964 г. и е починал през 2000 г., е предполагал, че първичните еукариоти са продуцирали примитивни стероиди. Той обаче се е съмнявал, че те биха могли да бъдат открити някога. „Иска ми се да можех да му кажа, че ги открихме“, каза Брокс.
