Продължителната политическа безизходица в България заплашва да отложи плана за приемане на еврото на 1 януари 2024 г., в момент, когато евроскептичната и проруска партия „Възраждане“ е все по-активна, а самите българи са дълбоко разделени по отношение на еврото. Присъединяването към еврозоната би помогнало на България, която е най-бедната държава членка на Европейския съюз, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг. Това би могло да намали разходите за финансиране на дълга ѝ, казват икономисти. Балканската страна отдавна е обвързала лева си с еврото. Близката Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, е на път да приеме единната валута през януари 2023 г. Но България е загубила инерция в плановете си за влизане в еврозоната, заявиха шефът на българската централна банка и рейтингови агенции. Основните политически партии в страната подкрепят целта за 2024 г., но държат този поляризиращ въпрос настрана, тъй като се страхуваха да не загубят избиратели в навечерието на изборите на 2 октомври. В същото време националистическата партия „Възраждане води гласовита кампания срещу еврото. Според партията то ще „унищожи икономиката“. Това се харесва на много българи в условията на икономически спад, които се опасяват, че преминаването към еврото ще увеличи и без това високата инфлация. Проучване на Евробарометър през юни показа, че 44% от българите подкрепят присъединяването към еврото, което е спад от 54% през пролетта на 2021 г., а 54% са против него, в сравнение с 44% година по-рано. Много хора се опасяват, че спекулации и злоупотреби при определянето на цените по време на преминаването към еврото могат да доведат до повишаване на цените. В доклад на Европейската централна банка, в който се анализира въвеждането на еврото през 2002 г. в 12 държави, се установява, че „няма доказателства за значително въздействие върху цените в резултат на преминаването към еврото“. За много млади българи с по-добре платени професии приемането на еврото е единственият път напред за страната, която се присъедини към ЕС през 2007 г. „Не виждам защо да не приемем еврото, още повече че те планират да запазят сегашното обвързване. Това би помогнало на туризма ни и ще улесни пътуването на европейците в България“, казва 29-годишният архитект Георги Алексиев пред Ройтерс.
ПРЕЧКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ
Не са изключени нови предсрочни избори, които биха могли да изложат на риск приемането на законите, които са необходими за влизането в еврозоната. Управителят на Централната банка Димитър Радев заяви пред парламента миналия месец, че София изостава с техническите срокове. „Въпросът … е дали България ще остане за неопределено време в бъдеще закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщите ѝ бедност, корупция, институционална слабост … или трябва да се положат общи усилия това да се промени чрез ускоряване на вече сериозно забавения процес на присъединяване към еврозоната“, каза Радев. След речта му парламентът прие резолюция, с която настоява служебното правителство да ускори работата с институциите на ЕС, за да гарантира, че България няма да пропусне целевата дата 2024 г. Двете най-големи политически партии – дясноцентристката ГЕРБ и реформаторската ПП – я подкрепиха. „Възраждане“ гласува против, а приятелски настроените към Русия социалисти и партия „Български възход“ се въздържаха. Служител на ЕС, заяви в понеделник пред Ройтерс, че институциите на ЕС са гъвкави и „биха могли да работят както с редовни, така и с временни правителства, при положение че има ясен политически мандат и такъв е даден наскоро“. „Също така ще трябва да видим момент, в който инфлацията в България ще намалее“, добави източникът. „Ако работата се ускори, страната все още би могла да спази целевата си дата.“
НОМИНАЛНИ КРИТЕРИИ
Вицепремиерът Атанас Пеканов заяви, че служебното правителство е решено да ускори работата, за да може България да се присъедини към еврото навреме. Страната отговаря на повечето номинални критерии за приемане на единната валута, с изключение на инфлацията. През септември средният процент на инфлация в еврозоната беше 9,9%, докато в България хармонизираният с ЕС показател беше 15,6%. Друга потенциална пречка е липсата на ясен план за фискалната политика за следващата година, след като служебното правителство заяви, че няма да представи проектобюджет за 2023 г. пред парламента, а фискалният дефицит може да скочи до 6,6 % от БВП. Според анализатори, въпреки че може да има известна гъвкавост по отношение на номиналните критерии, партньорите от еврозоната все още трябва да бъдат убедени, че България може да се бори с широко разпространената корупция. „Някои от тези реформи ще бъдат много трудни за осъществяване без функциониращо правителство“, каза Никлас Щайнерт, анализатор в Standard and Poor’s. Високопоставен служител на еврозоната обаче заяви, че критериите за конвергенция са всичко, което има значение. „Ако покриват критериите, те влизат“, каза служителят.
по БГНЕС и Ройтерс
