Обединени от чувството, че са жертви, Русия има верен съюзник в лицето на крайно десни сръбски групи. Западът ги подценява и рискува твърде много. Работя в уебсайта за разследваща журналистика Bellingcat, където ръководя нашия проект, използващ изследователски методи с отворен код за наблюдение на крайната десница в Централна и Източна Европа. На Балканите виждаме как крайно десните в Сърбия подкрепят кървавото нахлуване на Русия в Украйна. Тези групи не само помагат за подклаждането на огъня в подкрепа на руската война; те също така получават руска помощ, за да прокарат собствения си опасен дневен ред в една вече размирна част на Европа. Докато войната на Русия в Украйна се проточва, Кремъл има на своя страна някои от най-разрушителните и опасни крайно десни сили на Балканите. През април 2022 г. хиляди сърби излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу подкрепата на тяхното правителство за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека заради инвазията ѝ в Украйна. По време на митинга участниците в шествието развяваха руски и сръбски знамена и скандираха лозунги като например „Сърби и руснаци – братя завинаги!“ Протестът в сръбската столица беше организиран от крайнодясната група „Народен патрул“ и нейния лидер Дамнян Кнежевич, който е организирал и няколко други проруски митинги. Само няколко седмици по-късно Кнежевич и друг лидер на „Народен патрул“ заминаха за Русия. Те прекараха там една седмица по покана на няколко руски медийни организации, включително и на тази, ръководена от известния сътрудник на Путин Евгений Пригожин. Много сърби смятат, че Русия е исторически защитник на Сърбия и нейните интереси; двете страни имат общи славянски корени, а хората и в Русия, и в Сърбия смятат, че са демонизирани от Запада. Кнежевич твърди, че Русия, заедно със Сърбия в югославските войни през 90-те години на ХХ в., несправедливо е представяна за агресор, докато се е опитвала да защити своите етнически братя. Кнежевич и неговите приятели са наводнили социалните медии с проруски призиви. Те се представят за най-отдадените защитници на сърбите от всякакви предполагаеми външни заплахи. Това се разпростира и върху защитата на онези, които според тях също защитават сръбския народ; ето защо един регионален анализатор заяви, че сръбската крайна десница оказва „най-постоянна и интензивна подкрепа“ за руската инвазия в Украйна. Тази подкрепа се изразява не само в думи или митинги. През май тази година малката неофашистка група „Сръбско действие“ публикува в канала си в YouTube видео, в което документира посещение в Санкт Петербург, осъществено няколко месеца по-рано. Няколко членове на „Сръбско действие“ са пътували там по покана на Руското имперско движение (РИМ), което е официално обявено за терористична група в САЩ и Канада. Във видеоклипа лидерът на РИМ Денис Гариев стреля с пистолет и се хвали, че обучава почти 1000 руснаци годишно в тренировъчния център на движението. Ден след като „Сръбско действие“ публикува това видео, Кнежевич се появи на пресконференция в Санкт Петербург. Той беше придружен от Александър Лисов, ръководител на “ Сръбско-руския културно-информационен център“. Той е обвиняван за отправяне на заплахи към антипутински настроени руснаци, живеещи в Сърбия. На пресконференцията присъства и активист на младежкото крило на политическата партия на Путин „Единна Русия“. Това, което ме заинтересува, беше не толкова какво е казал Кнежевич на тази пресконференция, а къде се провеждаше тя – в пресцентъра на Patriot Media Group – медиен конгломерат, чийто управителен съвет се оглавява от Пригожин. Patriot Media Group е една от трите медийни организации, за които „Народен патрул“ твърди, че са ги поканили в Русия (другите включват скандалната руска държавна медия RT – за която Кнежевич даде интервю в студио – и прокремълския таблоид „Комсомолская правда“). Пригожин е човек, когото ние в Bellingcat за съжаление познаваме твърде добре. Той е бивш затворник и довереник на Путин, обект на санкции от страна на САЩ и издирван от ФБР заради предполагаемата му роля в руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Спечелил е милиарди долари от руски държавни поръчки и се предполага, че контролира частната военна компания „Вагнер“, свързана с множество предполагаеми военни престъпления в Африка и Украйна.
Би било грешка да се пренебрегнат отношенията между сръбската крайна десница и Русия като безсмислени или твърде дребни за по-нататъшно внимание. По-рано тази година организации за защита на правата на човека предупредиха, че крайно десният екстремизъм в Сърбия се засилва; EuroPride – международното ЛГБТ събитие, планирано да се проведе в Белград този месец, беше атакувано и заплашвано с насилие от страна на крайната десница. След няколкодневни протести сръбският президент Александър Вучич обяви, че то ще бъде отменено. В съседна Босна и Херцеговина, където националистическото напрежение заплашва да разкъса страната, през октомври предстоят избори. В Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., скоро също може да има нови избори. Страната продължава да бъде измъчвана от спорове за националната си идентичност между по-независимите черногорци и самоопределящите се като сърби, които искат по-близки отношения със съседна Сърбия. Напрежението с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и в което живее малко сръбско малцинство, остава най-горещата точка на напрежение в региона. За съжаление моментът е подходящ за крайната десница в Сърбия да създаде проблеми, а ако пожелае – тя има приятели в Русия, които да ѝ подадат ръка. Всъщност Русия вече започна да помага. Английският документален филм, излъчен неотдавна по RT, даде трибуна на Кнежевич и други сръбски крайнодесни политици да изразяват възгледите си безпрепятствено. „Точно както Русия освобождава руския свят чрез денацификация и демилитаризация – казва Миша Вачич, крайнодясна фигура, за която отдавна се твърди, че е свързана с Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия, – ние, сърбите, също имаме право чрез специални операции да създадем свой собствен сръбски свят“. Пренебрегваме крайната десница на Балканите на свой риск. Техните идеологии се основават на същите фрустрации и недоволства, които предизвикаха войните, довели до разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век. Но сега те намират все повече хора по света, включително в Русия, които са готови да ги насърчават и подкрепят. Това не е всичко – Държавният департамент на САЩ твърди в наскоро разсекретена телеграма, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 млн. долара, за да се опита да повлияе на политици и други лица по света, включително на Балканите. Русия може все още да не е разпалила този пожар, но би била повече от щастлива да помогне за разпалването му.
по БГНЕС и Гардиън, автор Майкъл Колборн – журналист и изследовател в сайта за разследваща журналистика Bellingcat. Ръководи проекта Bellingcat Monitoring, който изследва и анализира крайната десница в Централна и Източна Европа
