Втори фронт
Избраха Путин. Дотук нищо ново. Въпросът е по-скоро за какъв го избраха. Формално погледнато – за президент, но тази институция изисква поне мъничко демократичност, която в съвременна Русия и със свещ да я дириш няма да я откриеш. За цар или император? Монарсите обикновено се раждат такива, а и от малки ги учат на маниери и достойнство, които в полуръстовия самопровъзгласил се месия определено липсват. За диктатор и баща на нацията? Такива обикновено сами се издигат на власт и след това здраво държат юздите на държавата, парадирайки при всяка възможност с лидерски качества. Малкото човеченце, обаче, е всичко друго но не и лидер в класическия смисъл на думата. Тогава за какъв го избраха Путин? Ами, бих казал, за… Путин. Защото, уверен съм, че след време изразите „като Путин“ и „като при Путин“ ще станат нарицателни за властолюбиви хорица надценили собственият си интелектуален потенциал, чийто период на управление спокойно можем да наречем ретроградно безвремие. Дотук обаче със свободното жонглиране на думите. Голямата новина от бойните полета в Украйна тази седмица? Открит бе втори фронт, при това многопластов и многоизмерен. Става въпрос най-вече за поредната акция на руските опозиционни сили в граничещите с Украйна суверенни територии на РФ, както и за продължаващите атаки с дронове срещу нефтопреработващи предприятия в европейската част на Русия. Путин отговори на посегателствата срещу основната индустрия финансираща инвазията в Украйна с два масирани ракетни удара, извършени съответно в четвъртък и петък. Те преследваха различни цели и постигнаха различни резултати. Първият удар бе срещу столицата Киев и украинското ПВО успя да свали всичките 31 ракети изстреляни от руснаците. Това за пореден път показва колко важна е системата „Пейтриът“ за обраната на украинските градове. Вторият удар, този в петък, бе изключително масиран (до 90 ракети плюс дронове) бе насочен срещу енергийната инфраструктура, а украинците успяха да свалят повече от половината. На някои от техните електроцентрали, обаче, бяха нанесени тежки поражения.
Аз вече писах че отдавна не сме ставали свидетели на големи въздушни нападения срещу цели дълбоко в украинския тил защото на руснаците им трябва време да произведат достатъчно ракети за попълнят запасите си, тъй като индустрията им се задъхва под санкциите. А и цената на една ракета не е никак малка – няколко милиона долара. Ако сметнем количеството на ракетите изстреляни от окупаторите през тези две денонощия (около 120), както и дроновете (горе-долу пак толкова), и като добавим към тях неизбежните съпътстващи разходи, то вероятно ще получим стряскащата цифра от около милиард долара за поредната безсмислена московска офанзива. Излишно е да казвам колко крещящи проблеми от битово-цивилизационен характер могат да бъдат решени в загиващата руска Глубинка с такава купчина пари. Конкретно на фронтовата линия и тази седмица не се случи нещо, което да си заслужава някакъв по-обстоен анализ. Боевете продължават да се водят с периодично утихващо ожесточение в районите на Кринки, Роботино – западно от Маринка, Авдеевка и Бахмут – североизточно от Лиман, източно и североизточно от Купянск. С други думи – все около места, за които медиите говорят от месеци и даже години. Руснаците, след повече от месец атаки, вероятно са успели най-накрая да превземат село Тоненке, западно от Авдеевка (или по-точно това, което е останало от него), но информацията все още не окончателно потвърдена.
Синовете на Пригожин
Миналата седмица, в навечерието на т.нар. президентски избори, руски опозиционни сили проведоха координирана акция нахлувайки в граничещите със североизточна Украйна Курска и Белгородска области. Пробивите са извършени едновременно на поне шест различни участъка, чиято отдалеченост един от друг надвишава 200 км. Този път всичко изглежда сериозно, внимателно подготвено и най-вече обещава да продължи дълго. И именно в това е голямата разлика между сегашното нападение и предишните рейдове на руска територия състояли се през миналата година. Иначе казано – вече можем да говорим за откриването на още един фронтови участък, североизточен. Е, Путин, да ти е честито. Искаше война – получи си я. Понеже не очаквам, че повечето от вас следят в детайли хода на войната в Украйна, бих желал да направя кратка ретроспекция на активността на т.нар. руски опозиционни части в пограничните райони на РФ. Също така искам предварително да заявя, че не изпитвам някакви определени симпатии към тези хора, и даже напротив, имам сериозни резерви към всичко което правят и говорят, и най-вече към това, което се стремят, защото идеологиите които изповядват, меко казано, са доста далеч от европейските ценности. Ръководството на най-силната от въоръжените групировки, Руският Доброволчески Корпус, например, не крие, че изповядва крайно десни идеи граничещи с фашизма и, съответно, се стреми да привлича подобни хора в редиците си. Главатарят на другата по-известна формация, Легион „Свобода на Русия“, Максимилиан Андронников пък е бил член на Руското имперско движение, което е обявено за терористично в редица страни по света, включително РФ и САЩ. Слушал съм внимателно интервюта давани от тези хора през последните две години и единствено се моля те да не успеят да дойдат на власт в Москва, защото тогава Путин ще ни се стори просто един симпатичен чичко.
Истината е, че ЗСУ имат много общо с това, дори и защото въпросните формирования са част от структурите на Международния легион на Украйна, със съответните чинове, униформи и разпознавателни знаци. Също така украинската страна им е предоставила въоръжение, разузнавателна информация, редовно снабдяване и коридори за евакуация. И да не забравяме най-важното – ползата. Отваряйки нов фронт на североизток, Украйна отклонява вниманието на Москва от основните бойни полета в Донбас и Запорожието и кара агресорите да разхвърлят ресурсите си. Първите резултати от това вече са на лице – говори се, че за да спре пробивите в Белгородска област, Москва вече е изтеглила практически целия контингент свои войски от Беларус и го е изпратила срещу бунтовниците. Освен това твърде вероятно е да са прехвърлени и някакви части и от фронтовата линия в Донбас, защото говорители на опозиционните формирования казаха, че срещу тях се сражава една доста разнородна групировка включваща руски наборници, граничари, жандармерия и опитни бойни части. Със сигурност е отклонена и част от руската авиация, която вече е принудена да бомбардира и собствена територия. Колко ще трае акцията на опозиционерите този път? Никой не може да каже, но колкото по-дълго продължава толкова по-зле ще бъде за Путин във всяко едно отношение, било то военно, политическо или информационно. Във военно отношение новият фронт ще изисква постоянно там да бъдат държани боеспособни войскови части, което със сигурност ще натовари още повече бюджетните разходи за отбрана. В политическо отношение присъствието на приятелски настроени (пък били те и руски) части на територията на РФ по никакъв начин не се връзва с басните за това, колко успешно се развивала Специалната военна операция. Самият Белгород пък вече ежедневно е подлаган на обстрели, има и няколко загинали цивилни и ако това положение остане непроменено, в близко време по отдалечените райони на Русия ще бъдат принудени да приемат десетки хиляди, а може би и повече бежанци.
Мотивацията на гореспоменатите нови части е различна. Батальонът „Сибир“, както подсказва името му, се състои предимно от представители на различни малцинствени групи якути, башкири и т.н., които се считат за коренното население на огромната територия на изток от Урал. Те смятат Русия за колонизатор и се борят за независимост. Подобна е ситуацията с чеченците. Те са нещо като официални въоръжени сили на Чеченското правителство в изгнание (да, наистина има такова), което не признава властта на Кадиров и призовава за пълно отделяне от Русия. Най-мистериозна определено си остава румънската бойна група „Гетика“. Тя едва ли наброява повече от няколко десетки души, като освен румънци, в нея влизат и молдовски граждани. За групата не е известно почти нищо – нито кой я ръководи, нито каква идеология следва, да не говорим за конкретните причини накарали я да се включи в директната атака срещу руска територия. Вторият факт, който ме кара смятам, че този път сраженията в Курска и Белгородска област ще продължат по-дълго от колкото досега е увереността и намеренията заявени в последните дни от двамата главни организатори на акцията Денис Никитин (РДК) и Максимилиан Андронников (Легион „Свобода за Русия“). Те не само при всяка възможност изразяват увереност в крайния успех, но и вече се позовават на проваления пуч на Пригожин през миналия юни, като пример за слабостта на режима и най-вече като пример, който те трябва да следват. „След като Пригожин почти го направи миналото лято, защо да не опитаме и ние сега?“ често се питат на глас самите опозиционери. А все още се намират хора, както у нас така и по света, които твърдят че „маршът на справедливостта“ спретнат от главатаря на ЧВК „Вагнер“ бил само буря в чаша вода. Напротив, делото му (ако можем да наречем така хаотичният бунт на един откровен бандит) продължава да живее, разделяйки като белег руското общество и вдъхновявайки нови и нови авантюристи за действие.
по БНТ, автор Камен Невенкин, сниммки БГНЕС
