Един от многобройните спорове около появата на българската писменост е кой е истинският неин създател. Пристигайки във Великоморавия, по молба на нейния княз Ростислав до византийския император Михаил III, светите братя Кирил и Методий, създават писменост и богослужения на славянски език. Тяхна задача след това е да съумеят да постигнат нейното признаване от страна на Константинополската патриаршия и Папството. Превръщането на славянската писменост, създадена на глаголица, в кирилицата, която познаваме и използваме днес обаче, дължим на един от петимата оцелели след смъртта на Кирил и Методий техни ученици (Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий). Неговото име е Климент, който след пристигането си в България е изпратен заедно с останалите в различни краища на царството с мисията да разпространи писмеността и книжнината, създадена на нея, от техните ученици. Именно докато работи със своите, Климент разбира, че те трудно успяват да изпишат някои от буквите на глаголица. Затова решава да създаде азбука от нови, по-прости за изписване букви.
Над 1100 години по-късно, днес на тази азбука, пишат над 200 милиона души в над 20 държави. В нито една от тях обаче не е отреден специален ден, на който да бъде почетено светото дело за нейното създаване, както у нас на 24 май. Навръх най-българския празник, чието име беше променено* с решение на Народното събрание, родно студио за дизайн, в сътрудничество с интернет сайта „Успелите“, направи достъпен за използване нов шрифт „Азбуки“, който да дообогати разнообразието от кирилизирани шрифтове. Той е дело на графичния дизайнер Анита Рупова. Защо обаче тази вече сбъдната за създателите му мечта е толкова важна?
снимка uspelite.bg
