Украинските войски удържат Бахмут въпреки ожесточените руски атаки. „Останете близо до стената. Движете се бързо. Единична редица. Само по няколко души наведнъж“ – това са кратките инструкции на ескорта на украинската армия, който ни отвежда на военна позиция в обсадения от сражения Бахмут – град, прочут някога с пенливите си вина. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече източния град „нашата крепост“. През последните шест месеца руските сили се опитват да превземат Бахмут. Сега те са засилили настъплението си – според Украйна – за да го разрушат преди годишнината от инвазията. Изпълняваме заповедта, тръгвайки по заледена улица, осеяна с отломки, с ясно синьо небе над главата – идеално за руските безпилотни самолети. Точно след като пресичаме улицата, два руски снаряда падат зад нас от другата страна. Обръщаме се, за да видим как се издига черен дим, и продължаваме да бягаме. Случаен ли е обстрелът или е насочен към нас? Не можем да бъдем сигурни, но всичко, което се движи в Бахмут, е мишена – войник или цивилен.
Часове наред обстрелът не стихва, както входящият, така и изходящият. Руски изтребител се рее над главите ни. Най-близките руски войски са само на два километра. В някои райони се водят улични боеве, но украинските сили все още държат града – въпреки минусовите температури и намаляващите боеприпаси. „Имаме известен недостиг на всички видове боеприпаси, особено на артилерийски снаряди“, казва капитан Михайло от 93-та механизирана бригада, чийто повиквателна е „Полиглот“. „Нуждаем се и от криптирани комуникационни устройства от западните ни съюзници, както и от няколко бронетранспортьора за придвижване на войските. Но все пак успяваме. Един от основните уроци на тази война е как да се сражаваме с ограничени ресурси“. Получаваме представа за проблемите с боеприпасите, когато украинските войски насочват 60-милиметрови минохвъргачки към руска позиция. Първият минометен снаряд излита от тръбата със силен взрив. Вторият снаряд не излиза. Чува се дим и вик „погрешен изстрел“, който кара минохвъргачката да се скрие. Войниците ни казват, че боеприпасите са стари.
Битката за Бахмут е война във войната. Тук се водят едни от най-ожесточените боеве по време на инвазията. И сега силите на Кремъл набират сила, метър след метър, тяло след тяло. В битката тук са изпратени вълна след вълна наемници от прочутата група „Вагнер“. Съобщава се за полета с руски трупове. Москва вече контролира ефективно двата основни пътя към града, като остава само един обратен път – тънка линия за снабдяване. „Опитват се да превземат града още от юли“, казва Ирина, пресаташе на 93-та бригада. „Малко по малко сега те печелят. Разполагат с повече ресурси, така че ако играят дълго, ще спечелят. Не мога да кажа колко време ще отнеме това. Може би ресурсите им ще се изчерпят. Наистина се надявам на това“. Преминаваме от старателно прикрити огневи позиции към бункери, бръмчащи от генератори и отоплявани от печки. Но войниците се грижат да скрият всеки дим, който би могъл да издаде местоположението им – част от ежедневието на войната. Сред хората, с които се срещаме, има спокойна решимост да продължат да се бият. „Опитват се да ни обкръжат, така че да напуснем града, но не се получава“, казва Ихор, облечен в камуфлаж командир, с калена от битката физиономия. „Градът е под контрол. Транспортът се движи, въпреки постоянните артилерийски удари. Разбира се, имаме загуби от наша страна, но се държим. Имаме само една възможност – да продължим да вървим към победата“. Има и друга възможност – да се оттеглят от Бахмут, преди да е станало твърде късно. Но сред защитниците на терен изглежда няма голямо ищах за това.
„Ако имаме такава заповед от нашия щаб, добре, заповедта си е заповед“, казва капитан Михайло. „Но какъв е смисълът да се задържаме през всичките тези месеци, ако трябва да се оттеглим от този град? Не, не искаме да го правим“. Той си спомня за тези, които са дали живота си за Бахмут – „много добри смели мъже, които просто обичат тази страна“. А ако защитниците на Бахмут се оттеглят, това ще проправи пътя на Русия към по-големи градове в Източна Украйна като Краматорск и Славянск. Москва засили нападенията си в други фронтови райони в района на Донбас на изток и на юг. Украински официални лица твърдят, че нова руска офанзива вече е в ход. Кремъл е на крак, тъй като отброява времето до годишнината на 24 февруари. „Те са луди по датите и така наречените „дни на победата“ – казва капитан Михайло. Но битката за Бахмут може да изтощи руснаците, според Виктор, висок, слаб украински командир. „Сега те не се защитават – казва той, – а само нападат“. Продължават да вземат по някой метър, но ние се опитваме да направим така, че да вземат колкото се може по-малко от нашата земя. Ние задържаме врага тук и го изтощаваме“. Сред развалините на Бахмут все още живеят цивилни граждани. Около 5000 цивилни остават в Бахмут без течаща вода и електричество – много от тях са възрастни и бедни. „Някои от тях са промосковски настроени. Те чакат руснаците“, мрачно мърмори украински войник. Навън битката за този разрушен град продължава, а на тръгване ни преследва барабанният ритъм на продължаващите престрелки.
по БГНЕС, автор Орла Герин, Би Би Си, снимки УНИАН
