Едно от най-важните събития в историята на Видин през миналия век е освещаването на катедралния храм „Св.вмчк. Димитрий”, обяснява Светлана Кръстева, директор на Видинския архив. „За християните от Видинска епархия дните 3 и 4 октомври 1926 година ще останат паметни.Родната ни православна църква зарегистрира през тези дни един забележителен успех извърши се с небивало тържество освещаването на двата престола – средният и южният, на величествената по големина архитектура и художествена богоукраса видинска катедрала „Св.вмчк.Димитрий“.Събитието е от голяма важност и като бляскав успех на християнската православна църква, която в силата на словото Божие твори духовната култура.“ Това са думи, с които започва брошурата „Освещаването на видинската катедрала „Св.вмчк. Димитрий“, издадена от Видинския митрополит Неофит. Тя се отпечатва веднага след освещаването, за да станат съпричастни с религиозното тържество и тези, които не са могли да го посетят. В нея са публикувани подробен разказ за хода на литургиите, актовете за освещаването, словата, проповедите, поздравленията е телеграмите, поднесени при самото освещаване. Тази брошура дава възможност от разстоянието на изминалите години да усетим и узнаем за тържеството , сложило завършек на дългогодишен труд и грижи“, посочва Кръстева.
Първият храм „Св.вмчк. Димитрий“ във Видин е построен през втората половина на 17 век изцяло от дърво. След повече от 200 години черквата започва да се руши. На 9 декември 1884 година по покана на кмета Димитър Златаров се събират граждани и представители на еснафите, за да обсъдят въпроса за построяването на нова черква. Тогава е взето решение да се изгради нов храм на мястото на стария. През 1889 година е разрушен старият храм. „Строежът на новия продължил от 1889 г. до 1900 г. Храмът заема 1500 кв.м. застроена площ, основите са заздравени с пилони и бетон. Зидарията е каменна. Цялата облицовка е от дялан камък, а трите главни врати от мрамор. Колоните вътре са от местен дялан камък като при украсата им е имитиран мрамор. Храмът е завършен външно през 1900 година. Вътрешната украса поради финансови причини – Първата световна война, кризата след нея, отлага завършването и едва през 1926 година църквата е украсена. Иконостасът е изработен от резбаря Филип Филипов от София. Договорът между него и Църковното настоятелство, е сключен през 30 октомври през 1923 година.Приемането на завършения иконостас стана на 14 февруари 1926 година от комисия в състав – архимандрит Евгений,Петко Коцев – председател на настоятелството,от окръжния инженер, окръжния архитект, счетоводителя на Видинска митрополия. Оценката за работата на резбаря е отлична. Иконите и стените са нарисувани от художника Господин Желязков, казва Светлана Кръстева. По подобие на храма „Св.Александър Невски“ в София Видинската катедрала е украсена изцяло с библейски картини и образи. Някои от големите икони са копия на изработените от руския живописец Васнецов от Софийската катедрала. По вътрешната украса са работили художниците Стоян Иванов, Маринов, специалистът декоратор Георги Алексиев. След завършването на вътрешната украса започва подготовката за освещаването. В началото на месец септември Църковното настоятелство кани 140 представители на държавни учреждения, дружества, на занаятите, войската, полицията на събрание за подготовка за освещаването на храма. До края на месеца се създават комисии, издава се брошура за историята на катедралата в 2000 тираж, издадени са снимки с вътрешен и външен изглед, изпратени са покани до общини и църковни настоятелства в епархията. 500 покани са изпратени до министри, държавници, обществени деятели. В навечерието на празника оградата на храма е обкичена със зеленина и електрически лампи. За случая е изградена специална електрическа инсталация. Храмът също е опасан от гирлянди, от цветни електрически светлини. Според очевидци оградата и храмът са представлявали феерична гледка. По повод освещаването Видинският митрополит Неофит моли Министерството на правосъдието да посочи кои затворници, излежаващи присъди във Видинския затвор заслужават помилване. След получения отговор от списък с 32-ма благонадеждни затворника митрополит Неофит отправя молба към Царя да бъдат помилвани затворниците в деня на освещаването. Помилвани са 21 от предложените затворници, като три са били жени. Помилваните в знак на благодарност даряват на храма 1010 лв. За желаещите да посетят освещаването, които пътуват по ж.п. линиите Враца-Видин, като и Берковица – Лом на 2 и 3 октомври се издават безплатни билети за отиване и връщане от Видин. А на 3,4 и 5 октомври е отворена границата между България и Румъния, за да могат желаещите да посетят Видин без паспорти. За освещаването пристигат Пловдивският митрополит Максим, който е и зам.председател на Светия Синод, Врачанският митрополит Климент, Старозагорският митрополит Павел, Неврокопският митрополит Макарий и Брегалнишкият епископ Панарет, който е и ректор на Пловдивската духовна семинария. Гости са и 50 свещеници от епархията и на 3 октомври в 6,30 ч. сутринта камбанен звън приканва християните в храма за тържественото освещаване. Първо е осветен централният престол, като в богослужението взимат участие 6-ма архиереи, 2-ма архимандрити, 6-ма свещено-икономи, 6-ма свещеници и 2-ма дякони. Следобяд се освещава южният престол. На 4-ти октомври се завършва освещаването на храма с прогласяването на вечна памет на всички покойници, които са се потрудили и са направили пожертвования за създаването на храма. След това е направен и кратък молебен за живите. Поздравителни телеграми са получени от цар Борис III, от министър-председателя, от председателя на Народното събрание, народни представители, владици, свещеници.
В Държавен архив – Видин се съхранява богат докуметален фонд на Видинския катедрален храм. През последните години в архива са постъпили пълен комплект от квитанции, фактури, документи – всички, свързани със строителството на храма. Години по-късно градската община купува и часовник за храма.
Анна Лозанова
.
видеорепортаж
