Общо 72 процента от делата за неспазване на противоепидемичните мерки завършват с отмяна
на наложените глоби. Това показва анализ на съдебната практика, извършен от Българския
институт за правни инициативи /БИПИ/. За резултатите от проучването са използвани обобщените
данни от 300 съдебни производства, приключили на ниво районен съд, където санкционирани
българи от началото на пандемията са обжалвали наложените им парични санкции. „Това означава, че контролните органи, които следяха за спазване на противоепидемичните мерки не са си свършили добре работата и съдът е видял пропуски“, посочи Галина Гиргинова, автор на проучването. Тя обясни, че анализът на съдебната практика показва, че контролните органи често не успяват да докажат деянието или да опишат добре фактическата обстановка в издадените от тях актове. Много често съдът отменя глобата, защото определя нарушението като маловажен случай, обясни авторът на проучването. Анализът показва проактивна позиция на прокуратурата по отношение на нарушаването на задължителната 14-дневна карантина.
От проучени 400 наказателни дела, 381 приключват с осъдителна присъда. Най-често налаганите наказания са „пробация“ или условна присъда, а едва седем от делата са завършили с наказание „лишаване от свобода“ за подсъдимия. Данните са част от по-голямо изследване на БИПИ, в което институтът проучва действията на прокуратурата в условия на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. Според Галина Гиргинова, във всички свои публични изяви ръководителят на държавното обвинение Иван Гешев е демонстрирал ангажираност, но не достатъчна активност по сигналите, свързани с незаконно и нецелесъобразно разходване на средства в сферата на здравеопазването. „Всички знаем, че доста голям ресурс се хвърли за управление на пандемията. Такъв ангажимент не беше добре артикулиран“, отбеляза още тя. За свършеното от прокуратурата от началото на пандемията авторът на проучването даде за пример делата срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова и председателя на сдружение „Боец“ Георги Георгиев, повдигнати по текста от Наказателния кодекс, отнасящ се до всяване на паника. „И двете дела буквално катастрофираха в съда. Мотивите на съда бяха категорични, че прокуратурата не би следвало да преследва хора, които сигнализират за проблеми и несправяне на властите по време на пандемията. Това по-скоро се прие като лош знак и преследване на критиците, вместо като разрешаване на проблемите“, допълни Галина Гиргинова.
