Изригването на Санторини става в средата на второто хилядолетие пр. н. е.
Придружено е от мощно земетресение.
В резултат от природния катаклизъм, древният остров потъва и се образува сегашната островна група, като вулканичният кратер е сега на морското дъно между островите.
Вулканичната експлозия изхвърля 60 куб. км. магма от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38 – 39 км.
Експлозията на вулкана Санторини е равна по сила на взрив от около 200 хиляди атомни бомби като тази, пусната над Хирошима.
Вулканичният кратер е с диаметър 14 км и с площ от 80 км2.
Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка в делтата на Нил и Мала Азия.
Датата на изригването е предмет на спор сред археолози, вулканолози и изследователи на климата.
Нови данни сочат, че изригването е станало в края на XVII в. пр. Хр. и по-точно около 1627/28г. пр. Хр., вместо по-ранно приетата дата в XVI в. пр. Хр.
Тези данни включват радиовъглеродни изследвания, както и косвени показатели като следи в ледникови проби от Гренландия и засечено забавяне в растежа на дърветата в северното полукълбо, потенциално свързани с изригването на Тира и последвалото разпространение на вулканична пепел.
Тезата, че изригването на Санторини е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация на остров Крит, днес е отхвърлена.
Счита се, че изригването е предизвикало вълна с височина между 6 и 11 м., която е причинила разрушения по северния бряг на Крит, но изследвания върху керамиката показват, че упадъкът на минойските общности започва няколко поколения след изригването на Санторини.
източник Driessen, J., & C. F. MacDonald, 2000. ‘The Eruption of the Santorini Volcano and Its Effects on Minoan Crete’
