Съветът за сигурност на ООН проведе първото си официално публично заседание за киберсигурността. Съединените щати настояха за спазване на вече одобрените от световната организация рамки, а Русия – за договор в тази сфера. Съветът за сигурност и преди е обсъждал въпроса за киберпрестъпността, но неформално. „Рискът е ясен“ и „сътрудничеството е от основно значение“ за борбата срещу злонамерените дейности, изтъкна постоянната представителка на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд. „Имаме рамка, време е да я приложим“, заяви тя, без да спомене Русия, често обвинявана от Запада в информационно пиратство. В ООН, в първата комисия по разоръжаването, „вече се разбрахме през 2015 г. да се въздържаме от всякаква злонамерена кибернетична дейност срещу критичните инфраструктури на всяка държава членка на ООН“, уточни европейски посланик, пожелал анонимност. Президентът на САЩ Джо Байдън напомни неотдавна на руския си колега Владимир Путин на срещата им в Женева, че има „недосегаеми области“, като представи списък с 16 сектора – от енергетиката до водоснабдяванета.
Възхвалявайки проактивната роля на Русия в борбата с киберпрестъпността, руският постоянен представител в ООН Василий Небензя изрази от своя страна желание да се приемат „нови норми“ чрез юридически задължаваща „проектоконвенция до 2023 г.“ „Щом заплахите за световната информационна сигурност правят всички ни равни, значи трябва да ги обсъждаме не в тесен кръг от технологично развити държави, а с всички държави от ООН“, заяви руският дипломат. Киберпространството, използвано и за граждански, и за военни цели, „не е обикновена тема, която може да се впише в сферата на контрола върху оръжията. Не може да се подпише договор и после просто да се правят проверки. Нужен е по-иновативен подход“, коментира обаче пожелалият анонимност европейски посланик. Западът подозира Русия, подкрепяна от Китай, че настоява за договор с цел да намали свободата на изразяване, съответно и опозиционните мнения в интернет.
„Естония е убедена, че съществуващото международно право, включително Уставът на ООН в неговата цялост, международното хуманитарно право и международното право за правата на човека, се прилагат в кибернетичното пространство“, заяви министър-председателката на страната Кая Калас, инициатор за свикване на заседанието. От името на Франция Франк Ристер, делегиран министър към министъра по въпросите на Европа и външните работи, предложи „програма за действия“ с цел прилагане на приетите норми. „Не искаме един дигитален Див запад, нито изолиране на киберпространството“, каза той. Редица членове на Съвета за сигурност признаха големите рискове, свързани с киберпрестъпността, по-конкретно с атаките чрез вируси и рансъмуер. Заместник-генералният секретар на ООН по въпросите на разоръжаването Изуми Накамицу посочи, че организацията е отбелязала „явно увеличение на злонамерените инциденти през последните години“. „Те допринасят за спада на доверието между държавите“, констатира тя. Накамицу уточни, че през януари активните интернет потребители в света са били 4,6 милиарда. До 2022 г. интернет връзка ще имат 28,5 милиарда устройства – значително повече спрямо 18-те милиарда през 2017 г., добави тя.
