В дългата върволица от празници, които всяка години на заливат през април и май, обичайният темп „пет дни работа – два почивка“ се размива в поредица от дълги уикенди и кратки работни седмици. Всъщност, работният ритъм, който сме свикнали да приемаме за нормален, е значително ново явление – през по-голямата част от историята хората са си позволяват да се откъснат от работното ежедневие само за религиозни празници или за по някой „свободен“ полуден. Преди около 100 години обаче индустриалци в САЩ, включително „бащата на автомобилостроенето“ Хенри Форд, започват да дават по два почивни дни на работниците си, така че и евреи, и християни да могат да съблюдават свещените си дни, а същевременно и да харчат повече през повечето си свободно време. Моделът на петдневната работна седмица се оформя официално през 1932 г. в САЩ като опит да се избегне необходимостта да се съкращават служители в разгара на Голямата депресия. Почти по същото време системата е въведена и отвъд Атлантика – във Великобритания. Сега друга криза – пандемията от коронавирус с нейните последици за организацията на труда, доведе до засилване на призивите за нова промяна: четири дни работа, разделени от по три дни почивка. От една страна, масовото преминаване към дистанционна работа през последните две години промени възприятията за ефективност на труда, гъвкавостта на работното време и баланса между професионален и личен живот. От друга – влияние оказва стремежът към свиване на разходите, за по-щастливи и по-здрави, а следователно – и по-продуктивни служители, и не на последно място – търсене на начини да бъдат задържани квалифицираните професионалисти на фона на масовия недостиг на работна ръка. Идеята е, че служителите биха могли да работят четири дни седмично вместо пет, вършейки същата работа за същото заплащане, но в по-малко работни часове или пък същия брой часове, „компресирани“ в по-малко работни ни. Очаква се освен това в този режим да се работи с по-малко срещи и при по-голяма независимост. Поддръжниците на схемата твърдят, че тя ще засили удовлетвореността на служителите от работата и съответно – ефективността им. Синдикати в ЕС също призовават правителствата да обмислят тази възможност.
Великобритания с изпитателна програма от юни
След броени дни Великобритания ще започне шестмесечна пилотна програма, която е най-големият подобен експеримент досега. От януари се набират компании, желаещи да се включат в нея с цел да се проучи влиянието на по-малкото работни часове върху продуктивността и благополучието на работниците, както и ефекта върху околната среда и равенството между половете. Около 3000 служители в 60 компании ще бъдат обхванати от програмата, която започва в началото на юни и ще продължи до декември. Тя ще бъде провеждана от учени от Кеймбридж, Оксфорд и Бостънския колеж, както и от неправителствените организации „Глобална 4-дневна работна седмица“ (4 Day Week Global), „Кампания 4-дневна работна седмица във Великобритания“ и британския мозъчен тръст “Отонъми” (Authonomy). Според планираната реформа служителите ще могат да работят до 9,5 часа всеки ден (или работно време от 9 до 18:30), което означава да “натъпчат” пълната продължителност на обичайната работната седмица в четири по-дълги дни, за да разполагат след това с тридневен уикенд.
В Белгия вече имат тази възможност
Белгия вече въведе възможност служителите да направят избора дали да вземат “пет за четири” дни. Премиерът Александър де Кро изрази надежда, че реформата може да направи по-гъвката трудовата система в страната и да улесни хората да намират баланс между работа и личен живот. Новият модел също така би могъл да създаде по-голяма динамика в икономиката. „Целта е да се даде на хората и компаниите по-голяма свобода в организацията на работното време“, посочи той, цитиран от „Юронюз“. Надеждите са, че подобна възможност ще „примами“ повече хора към фирмите. Белгия има немалък проблем със заетостта – през 2021 г. нивото на заетост в страната е 65,3 на сто – значително под средното за ЕС от 73,5 на сто, сочат данни на Евростат. Перспективата за четиридневна работна седмица обаче далеч не е подходяща за всички. Някои от заетите на пълно работно време и работещите на смени например, просто нямат да могат да се възползват от тази гъвкавост.
Исландия – един от лидерите
Между 2015 г. и 2019 г Исландия проведе най-големия в света към този момент пилотен проект за работна седмица с продължителност 35 до 36 часа (намалена от традиционните 40), без каквито и да било призиви за съответното намаляване на възнагражденията, припомня “Юронюз”. В тестовата фаза участваха около 2500 души, а за да се осигури контрол върху качеството, резултатите бяха анализирани от британския мозъчен тръст „Отонъми“ и местната неправителствена организация „Асоциация за устойчивост и демокрация“ (Association for Sustainability and Democracy – ALDA). Пилотният проект бе приветстван като успех от изследователите и в последствие исландските синдикати успяха да договарят намаляване на работните часове. Вече близо 90 процента от населението на страната се възползва от намалени работни часове или други трудови придобивки. Изследователите установяват, че при този ритъм се наблюдават намаляване на стреса и „прегарянето“ на работещите, както и подобряване на баланса работа-личен живот. Не всички правителства обаче споделят успеха на Исландия.
Смесени реакции в Швеция, фалшиви новини от Финландия
В Швеция четиридневна работна седмица с пълно запазване на възнаграждението бе изпробвана през 2015 г. със смесени резултати. Предложението предвиждаше да се работи по шест часа дневно вместо по осем, като се запази размерът на възнагражденията. Не всички бяха доволни от идеята да се харчат пари за този тест и дори крайнолевите партии заявиха, че би било твърде скъпо този режим да се въведе в по-голям мащаб. Положителни резултати все пак имаше. Например, в ортопедичното отделение на университетска болница, която прехвърли 80 медицински сестри и лекари на 6-часов работен ден и нае нови служители, за да покрие недостигащите часове за смените. Отговорът сред медиците бе положителен, но експериментът пожъна множество критики и не бе подновен. Някои компании като автомобилостроителя „Тойота“ (Toyota) все пак решиха да запазят по-краткото работно време за служителите си. Финландия не е въвеждала четиридневна работна седмица въпреки твърдения за противното. По-рано тази година северноевропейската страна за кратко попадна в заглавията на международните медии, след като се появиха информации, че силно е намалила работните часове. Твърдеше се, че финландското правителство иска да въведе четиридневна работна седмица с шестчасов работен ден. Оказа се обаче, че това е фалшива новина, която правителството трябваше да опровергае. Премиерът Сана Марин съобщи с туит, че управляващите имат такава идея, през август 2019 г., но след това въпросът така и не бе включен в дневния ред на правителството.
Експерименти в Германия
Изненадващо, но Германия има една от най-късите работни седмици в Европа. Според Световния икoномически форум средната работна седмица в страната е едва 34,2 часа, а синдикатите настояват тя да стане още по-кратка. Миналата година „И Ге Метал“ (IG Metall), най-големият профсъюз в страната, призова за по-къси работни седмици с аргумента, че това ще помогне за запазване на работни места и избягване на съкращения. Според изследване на института „Форза“ (Forsa) 71 процента от работещите в Германия биха искали да разполагат с опция да работят само четири дни седмично. Малко повече от три четвърти от анкетираните заявяват, че подкрепят правителството да проучи потенциала за въвеждане на четиридневна работна седмица. Сред работодателите над две трети подкрепят идеята. Значително мнозинство от 75 процента са убедени, че четиридневна работна седмица би била желана от работниците, като според 59 процента работодателите вероятно ще могат да си позволят подобна схема. Почти половината работодатели (46 процента) заявяват, че биха изпробвали въвеждане на четиридневна трудова седмица. Засега с по-кратка работна седмица експериментират предимно по-малки стартъпи.
Плахият опит на Испания
Испания прави плахи първи стъпки, след като малка крайнолява партия обяви по-рано тази година, че правителството е приело молбата й за започване на скромна пилотна програма за компании, заинтересувани от идеята. Около 6000 служители в 200 малки и средни фирми ще могат да удължат уикенда си с един ден, запазвайки пълните си възнаграждения. Водят се преговори, но все още не е ясно кога би могла да започне изпитателната програма, която се предвижда да продължи една година.
Азия се престрашава
В други страни като Япония големите компании са тези, които експериментират с идеята, след като през 2021 г. японското правителство обяви план за постигане на по-добър баланс между работата и личния живот. Има няколко причини това да се окаже от полза за страната, където смъртта от професионално претоварване е често срещано явление, за което има дори специална дума („кароши“). Служителите, работещи извънредни часове, често могат да се разболеят заради твърде многото работа или да развият склонност към самоубийство. През 2019 г. технологичният гигант „Майкрософт“ (Microsoft) експериментира с модела, предлагайки на свои служители тридневни уикенди за период от един месец. Това е повишило производителността с 40 процента и е довело до по-ефективна работа, твърди компанията. Конгломератът “Хитачи” (Hitachi) обяви през април, че въвежда четиридневна работна седмица за около 15 000 служители през текущата финансова година, а софтуерният разработчик „Гейм фрийк“ (Game Freak), известен със серията „Покемон“ (Pokemon), съобщи, че вече е въвел системата за някои служители, пише японският в. „Никей“. Подобни мерки обмислят и други големи имена като „Панасоник“ (Panasonic) и НЕК (NEC). И други страни от региона, известен с дългите работни часове и ниската продуктивност, се насочват към идеята. В Индия кредитната организация „Алами“ (Alami) миналата година позволи на служителите си да работят по четири дни седмично в опит да подобри менталното им здраве и производителността. Южнокорейската компания за образователни услуги „Едууил“ (Eduwill) прие системата още през 2019 г., твърдейки че е първата в сектора. Това вдъхнови един от кандидатите в президентските избори през март да включи сред ключовите си приоритети четиридневна работна седмица. Индия пък се готви тази година да въведе мащабно трудово законодателство, което ще обхване работните часове и възнагражденията. Предвижда се служителите да имат опция да работят по четири дни на седмица, макар че общият седмичен брой работни часове ще остане без промяна (около 48), според местни медии. В Китай обаче министерството на човешките ресурси отхвърли предложенията на законодатели да се работи 4,5 дни или 36 часа седмично, посочвайки като основание по-високите разходи на натиска, който това би оказало върху компаниите.
Темата за четиридневната работна седмица беше засегната на конференцията „Български гласове за Европа“, която БТА организира в пресклуба си в Пловдив на 15 декември 2021 г., с акцент „Икономика. По-силна икономика“. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.
