Изчислявайки разходите за транспорт и оценявайки ефективността на работата на Марс на слънчевите панели и ядрените реактори, инженери от Калифорнийския университет – Бъркли са стигнали до заключението, че първите биха били значително по-изгодни, ако бъдат инсталирани в бази в близост до екватора на Червената планета, съобщи пресслужбата на учебното заведение. „Установихме, че новите видове слънчеви батерии, комбинирани с водородни системи за съхранение на енергия, ще бъдат по-ефективни, ако бъдат инсталирани на екватора на Марс, отколкото ядрените силови установки. Тези открития противоречат на утвърдените идеи за необходимостта от изпращане на ядрени реактори на Марс“, казва Арън Бърлинър от изследователския екип. Един от основните проблеми за изследването на Марс ще бъде създаването на стабилни енергийни източници, необходими за производството на кислород, вода и храна. Специалистите от НАСА планират да се справят с тези предизвикателства с помощта на компактни ядрени реактори с размерите на голям куфар. Първите прототипи на подобни генератори, способни да произвеждат около 40 киловата енергия, ще бъдат построени през следващите години.
Бърлинър и колегите му се поинтересували доколко подобни установки могат да се конкурират с новите видове слънчеви батерии на базата на перовскити и други обещаващи материали, които могат да абсорбират слънчевата енергия много по-ефективно от силиция и други класически полупроводници.
Предвид тези съображения инженерите са изчислили подробно мощността и ефективността на подобни енергийни източници в различни региони на Марс, както и разходите за доставката им на Червената планета. Изследователите са сравнили данните с подобни стойности за прототипите на ядрените реактори „Килопауър“, разработвани от НАСА. Инженерите отбелязват, че в изчисленията си са взели предвид факта, че слънчевата и ядрената енергия на Марс може да се използва за производство на водород, торове и други вещества, които са от решаващо значение за оцеляването на заселниците. Освен това те са взели предвид възможните колебания в потреблението и влиянието на сезонните и дневните цикли върху работата на фотоволтаичните панели. Изчисленията неочаквано са показали, че примерно на 50 процента от площта на Марс слънчевите панели, комбинирани със системи за производство на водород, биха били по-ефективни, като се имат предвид разходите за доставката им, отколкото миниатюрните ядрени реактори. Това важи с особена сила за екваториалните и тропическите ширини на планетата, които получават максимално количество светлина и топлина. Същевременно Бърлинър и колегите му отбелязват, че същите тези региони на Марс са много по-лесни и удобни за колонизиране, включително поради по-благоприятните климатични условия и лесното излитане и кацане на ракети и совалки в екваториалните райони на Червената планета. Поради тази причина инженерите смятат, че е по-целесъобразно да се изпратят слънчеви панели на Марс, а не компактни ядрени двигатели, за да доставят енергия и топлина на първите селища на повърхността на Червената планета.
