Човешкият вид се заражда в Африка преди повече от 300 000 години, а миграцията му извън този континент преди 60-70 хиляди години бележи началото на глобалното разпространение на Хомо сапиенс. Но накъде се отправят от Африка първите Хомо сапиенс? След дългогодишни дебати ново изследване предлага отговор. Големи групи ловци събирачи в продължение на хиляди години са обитавали като хомогенно население географски район, простиращ се на териториите на днешен Иран, югоизточен Ирак и североизточна Саудитска Арабия, преди да се разселят в Азия и Европа преди около 45 000 години, съобщиха учени в понеделник. Техните заключения се основават на геномни бази данни от древна ДНК и съвременни геномни данни, съчетани с палеоекологични сведения, според които този регион е представлявал идеален хабитат. Изследователите наричат този регион „хъб“ за хората, наброявали едва хиляди, преди в следващото хилядолетие те да се отправят към по-далечни места. Резултатите ни дават първата пълна картина за местообитанието на предшествениците на всички съвременни неафриканци в ранните етапи на колонизирането на Евразия, каза молекулярният антрополог Лука Пагани от Университета на Падуа, Италия, и старши автор на изследването, публикувано в сп. „Нейчър комюникейшънс“. Антропологът и съавтор на изследването Майкъл Петралия, директор на Австралийския изследователски център за човешка еволюция в университета „Грифит“, каза, че изследването е „разказ за нас и нашата история – целта ни бе да разкрием част от загадките за нашата еволюция и разпространението ни по света“. Той добави, че комбинирането на генетични и палеоекологични модели е позволило на учените да допуснат къде е било мястото, обитавано от ранните човешки популации, след като са напуснали Африка.
Тези хора са живели на малки, подвижни групи от ловци събирачи, казаха учените. Местообитанието е предлагало разнообразни екологични условия – от гори до пасища и савани, с вариращи сухи и влажни периоди. Вероятно в този хъб е имало достатъчно разнообразни ресурси, с доказателства за лов на диви газели, овце и кози, каза Петралия. „Диетата им се е състояла от ядливи растения и малък до едър дивеч. Групите на ловците събирачи вероятно са обитавали низините през по-хладните месеци и в планинските региони през по-топлите месеци“, каза Петралия. Хората, обитавали този регион навремето били тъмнокоси и с тъмна кожа, вероятно напомнящи етническата група Ануак, която днес живее в части от Източна Африка, каза Пагани. Пещерното изкуство се появява, след като хората напускат този регион. Тези културни постижения вероятно са се оформили в хъба, добави Пагани. Разпръскването на Хомо сапиенс в различни посоки извън региона поставя основата за генетичните различия между днешните обитатели на Източна Азия и европейците, казаха изследователите. „Намираме за особено полезни старите геноми, отпреди 45 000 години до 35 000 години“, каза молекулярният антрополог и ръководител на изследването Леонардо Валини от Университета на Падуа и Университета на Майнц, Германия. Учените са създали начин да разгадаят широкото генетично смесване на населението, настъпило след напускането на „хъба“, за да го очертаят. Преди основната миграция отпреди 60-70 хиляди години, Хомо сапиенс е предприемал по-кратки екскурзии извън Африка. Хомо сапиенс не е първият човешки вид, живял извън Африка. Древното смесване на видовете е причина за малък принос от страна на неандерталците в ДНК на съвременните неафриканци. „Неандерталците доказано са били в региона преди идването на Хомо сапиенс, така че е възможно хъбът да е бил мястото на това взаимодействие“, каза Валини.
