На 1 ноември честваме Деня на народните будители – празник, посветен на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. На 3 февруари 1923 със закон 1 ноември е определен за Ден на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор, който отнема от страната ни изконни български територии, обществото изпитва нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеите на строителите на съвременна България. Един от народните будители, който се опитва чрез своите трудове да подготви бъдещия политически елит за избора на най-доброто от човешкия опит е Софроний Врачански. Той е духовник, врачански епископ и последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век Софроний Врачански е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Маргарита Радулова, уредник в Регионалния исторически музей във Видин посочва, че в периода 1800 г. и 1803 г. Софроний Врачански се установява във Видин. „ Тук той ползва богатата вакъфска (обществена ) библиотека на Осман Пазвантоглу. Софроний Врачански получава възможност да се запознае с ръкописи и преводни (гръцки, руски, румънски и др.) книги, което стимулира творческото начало у него“, обяснява Маргарита Радулова. В Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“ се съхраняват двата Видински сборника, написани от Софроний Врачански.В тях той превежда и компилира от съчинения на гръцки, руски и църковно-славянски . Тяхното съдържание наподобява разпространените през 18 в. дамаскити(сборници със смесено съдържание). „Заглавието на първия Видински сборник е „ Поучене и словосказания на праздников Господних и на Богородничнъих и на богоугоднъих Светъих“ . В него откриваме 79 религиозно-морализаторски слова и проповеди по календарни дати на византийската година: от август до септември. Този сборник е завършен на 28 май 1802 година.“, посочва Маргарита Радулова. Вторият сборник -„Разкази и разсуждения“ е завършен на 6 юни 1802 г и е писан почти едновременно с първия. Той съдържа кратки нравоучителни повести. В него откриваме и частичен превод на „Театрон Политикон“ на Амброзий Марлиан , а от гръцко издание на Йоанис Аврамиос за пръв път в България превежда са преведени части от източния арабски сборник на „Хиляда и една нощ“. Маргарита Радулова допълва, че вторият сборник на Софроний Врачански има изключително нравствено-поучителен характер, като от текста на „Театрон политикон“ българите по онова време научават какви типове държави има. Софроний Врачански прави и първия превод на Езоповите басни от новогръцки на български. Периодът, в който Софроний Врачански е във Видин, е важен за изясняване на целите му като писател.
Във Видин, в близост до храм „Св.Николай Чудотворец“, на метри от мястото където е погребан първият български Екзарх Антим I, е издигнат паметник на Софроний Врачански.
Анна ЛОЗАНОВА
