И следващият парламент ще бъде раздробен, като в него ще присъстват шест или седем политически субекта, се посочва в коментар на Васил Тончев от „Сова харис“ на базата на данни от представително за пълнолетното население на България проучване, проведено от „Сова Харис“ в периода 5-12 октомври сред 1 010 български граждани. Изследването е по поръчка на dir.bg. Според резултатите, системните партии подобряват позициите си за сметка на новите политически субекти. Към настоящия момент ГЕРБ не само запазват поддръжката си, но имат и известен растеж. С подкрепа от 24,2 на сто от подадените гласове се очертава ГЕРБ да бъде първа политическа сила в следващия парламент, отбелязва Тончев. При БСП също се регистрира значимо възстановяване на позициите – 19,1 на сто. Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, тъй като по-възрастните им гласоподаватели са уязвими, както от пандемията, така и от резервите да гласуват с машини, посочват анализаторите. При формациите, подкрепяни от протестния вот, се регистрират значителни промени. Появата на нов значим политически субект в този сектор води до редукция на подкрепата за всички останали. „Продължаваме промяната“ засега може да разчита на 14,6 на сто от подадените гласове, според данните. При ИТН – с 14,4 на сто, ерозията е най-силно изразена, отчитат от „Сова Харис“. Анализаторите отбелязват, че се очертава оспорвана битка за третото място, което може да придобие важно значение при получаване на мандатите за излъчване на правителство от следващия парламент.
Като сигурни участници в бъдещото Народно събрание са още „Демократична България“ – с 9 на сто и ДПС – 8,7 процента. На ръба на бариерата е формацията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ с 4,2 на сто. Кандидатирането на доказани експерти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов повиши интереса към президентската надпревара. Номинирането им в последния момент обаче е голям минус за техните кандидатури, отбелязва Васил Тончев в коментара си. Установено правило е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е необходим период от поне половин година за неговото представяне. Избирателите искат не просто да чуят няколко телевизионни изяви, но ако е възможно да придобият и непосредствени представи за човека, на когото ще възложат политическо представителство, обяснява той. Според него, закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските нива, от които се включват в предизборната борба. Засега регистрираната подкрепа за основните конкуренти на настоящия президент се ограничава основно в рамките на партиите, които стоят за тях – съответно ГЕРБ и ДБ. Тончев посочва, че ДПС винаги е било фактор в президентските избори. Сега, според него, с втвърдяване на позициите си чрез издигане на партийния лидер за кандидат и чрез връщането на Делян Пеевски в листите за народен представител, Движението ще повлияе на цялостната ситуация.
Например, подкрепата, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, вероятно ще предизвика анти-ДПС вълна. Това ще е от полза за Румен Радев, който към момента продължава да се очертава като изявен фаворит, смята Тончев и допълва, че нагласите за гласуване на балотаж потвърждават тази теза. Според данните, 49,7 на сто декларират, че на президентските избори биха подкрепили Румен Радев, 20,4 на сто – Анастас Герджиков, 5 на сто – Мустафа Карадайъ, 4,4 на сто – Лозан Панов. За друг биха дали гласа си 2,8 на сто, а 17.7 процента няма да гласуват. На въпрос как биха гласували на втори тур, 52,8 на сто декларират подкрепа за Румен Радев, а 22 процента – за Анастас Герджиков. Ако президентските избори се проведат в момента, Румен Радев има реален шанс да спечели над половината от подадените гласове на първи тур, коментира Васил Тончев. Според него, най-вероятно обаче няма да е налице изискването да са гласували повече от 50 на сто от гласоподавателите от избирателните списъци, за да може да бъде избран президент на първи тур. В настоящия момент 55,2 на сто от пълнолетните български граждани заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори на 14 ноември – президентски и парламентарни.Изразено в абсолютни стойности това означава около 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в рамките на страната. В сравнение с последните парламентарни избори повишението е с около 300 000 гласа, отбелязват от „Сова Харис“ и уточняват, че, съотнесено към изборите от април т.г., се наблюдава намаление със същата величина. Разбира се, предизборната кампания тепърва предстои и редица фактори могат да доведат до промени и в двете посоки. Анализаторите отбелязват, че, освен чисто политическите причини, които влияят на нагласите на хората, трябва да се имат предвид и други фактори, които ще повлияят на избирателната активност, като COVID-19. Според данните, 10,2 на сто от всички избиратели смятат, че съществува реална опасност да се заразят в процеса на гласуване. Почти 3 процента от всички избиратели заявяват, че няма да гласуват поради факта, че трябва да го направят с машини, а от „Сова Харис“ допълват, че към тези обстоятелства вероятно ще трябва да прибавят и очертаващи се остри социални и икономически проблеми, които ще съпътстват предизборната кампания. Политиците, които се ползват с най-високо доверие в България в момента, са Румен Радев с 53 процента доверие и Илияна Йотова с 34,6 на сто доверие. Напред в тази класация са и имената на лидерите на новия проект „Продължаваме промяната“ Кирил Петков с 32,2 на сто и Асен Василев – 26,8 процента. Корнелия Нинова е с 23 на сто. Анастас Герджиков – с 21 процента и влиза в надпреварата със сравнително високо доверие, съотносимо с това към Бойко Борисов – 20,7 на сто. Одобрението на дейността на служебното правителство като цяло е два пъти по-голямо от неодобрението. Очакванията са, че ще бъдат осигурени условия за провеждане на честни и демократични избори на 14 ноември 2021 г. В обществото се наблюдава умора от спазването на мерките за COVID-кризата. Въпреки тежката ситуация, предизвикана от четвъртата вълна, привържениците на въвеждането на по-строги мерки са почти толкова, колкото са и тези, които смятат, че мерките трябва да станат по-меки – съответно 22,8 на сто срещу 24,5 на сто. С най-висок дял от 37,9 на сто са тези, които са на мнение, че не са необходими промени в съществуващите мерки.
снимка БНТ
