Върху малък скалист полуостров, където тесен провлак свързва сушата с Черно море, е изграден Несебър. Останки от крепостни стени от римски времена и Средновековието, стари византийски и български църкви, възрожденски къщи от 18-и и 19-и век – всичко това можете да намерите в Несебър
. Само 850 метра е дължината на стария град Несебър, той е широк 350 метра и на този малка площ има исторически паметници от всички епохи. Тук през годините е имало 40 църкви, от тях са запазени 23. Несебър е бил резиденция на митрополит и за това двете църкви – „Свети Стефан“ и „Света София“ са известни като Новата и Старата митрополия Този град е населен преди хилядолетия, още през бронзовата ера.
Траките назовават града „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, който бил основателят на селището. Една от легендите свързва прочутия автор на басни Езоп с Месамбрия. Според легендата той бил от тракийски произход и е роден именно тук около 620 г. пр.н.е. През късното средновековие градът носи името Месамбрия, а по-късно – Несебър. В края на VI век пр.н.е. градът е в разцвет, населен предимно с дорийци, които строят храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, а редица занаяти , предимно обработката на метал придобиват развитие.
Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове. Около 440 г. пр.н.е. в града са сечени и първите златни монети. Местните търговци развиват активни стопански отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Римляните стъпват на полуострова през 72 г. пр.н.е. и през I век Месемврия вече е част от Римската империя. И през римската епоха той е търговски и културен център на Черноморското ни крайбрежие.
С приемането на християнството за официална религия се създават условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят вече християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Най-голямата църква в Месемврия носи името на света София, така както е и в Константинопол. През 812 г. хан Крум щурмува и завладява Месемврия, славяни и българи се заселват тук. Славяните нари чат града Несебър. Той е под властта на българите за дълъг период и по време на царуването на цар Симеон Велики.
От 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. По това време са построени църквите „Св. Параскева“ (XIII век), „Св. Теодор“ (XIV век), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (XIV век). Градът продължава да поддържа активни търговски връзки. През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и е преотстъпен на византийския император. Несебър е разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
И през годините на османско владичество икономическият и културният живот в Несебър не секват. Построени са църкви, изписани са икони. Някои от манастирите около Несебър са запазени до XIX век. Запазени са къщи от периода на Възраждането, вятърни мелници, обществени бани и чешми. След Освобождението Месемврия е преименуван като Несебър през 1930 г. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. исторически и културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
