Стресът от преживяването на пандемичните локдауни е ускорил стареенето на мозъците на тийнейджърите. Ефектите са сходни с тези, наблюдавани по-рано в резултат на насилие, пренебрегване и семейна дисфункция, съобщава „Сайънс алерт“. Дори и да сте оставили юношеството далеч зад гърба си, може би си спомняте, че то може да бъде бурно време по отношение на мислите и чувствата, а в мозъка протичат много реорганизации – дори и без глобална пандемия и свързаните с нея локдауни. Скорошно проучване на изследователи от Станфордския и Калифорнийския университет в Сан Франциско стига до заключението, че пандемията е „ускорила“ някои от тези реорганизации, изтънявайки кората на главния мозък и увеличавайки размера на хипокампуса и амигдалата в мозъка. „От глобалните изследвания вече знаем, че пандемията се е отразила неблагоприятно на психичното здраве на младежите, но не знаехме какво, ако изобщо нещо, е направила физически с мозъците им“, казва психологът Иън Готлиб, директор на Лабораторията за невроразвитие, афект и психопатология (SNAP) в Станфорд, Калифорния. Екипът разглежда мозъчни сканирания с магнитен резонанс на 81 деца, направени преди пандемията (между ноември 2016 г. и ноември 2019 г.), и на 82 деца, направени по време на пандемията (между октомври 2020 г. и март 2022 г.) и след като блокиранията заради пандемията са намалели. След това изследователите съпоставили децата от двете групи, като използвали фактори, включващи пол, възраст, пубертетен статус, етническа принадлежност, стрес в ранния живот и социално-икономически произход, за да получат множество точки за сравнение.
Сканирането показало, че процесът на стареене на мозъка привидно се е ускорил в групата след пандемията. Периодите на блокиране, продължили по-малко от една година, са довели до еквивалента на три години мозъчно стареене при втората група младежи. В групата след пандемията е забелязано и по-лошо психично здраве, въпреки че не е ясно дали това е пряко свързано с мозъчната възраст. „Дали хронологичната им възраст в крайна сметка ще настигне „мозъчната“ им възраст?“, пита Готлиб. „Ако мозъкът им остане трайно по-възрастен от хронологичната им възраст, не е ясно какви ще са резултатите в бъдеще. За един 70- или 80-годишен човек може да се очакват някои когнитивни проблеми и проблеми с паметта въз основа на промените в мозъка, но какво означава това за едно 16-годишно дете, ако мозъкът му остарява преждевременно?“ За да се разбере това, ще са необходими още изследвания. Екипът планира да продължи да проследява същата група хора с напредването на възрастта, като следи за по-нататъшни промени в структурата на мозъка и евентуални усложнения на психичното здраве.
по БГНЕС
