Възможността за поредица от бедствия, дължащи се на глобалното затопляне, е „опасно недостатъчно проучена“ от международната общност, предупреждават учени в изследване и призовават света да обмисли най-лошото и да се подготви по-добре за него. В статия, публикувана в изданието на Академията на науките на САЩ, изследователите изтъкват, че е направено твърде малко по отношение на механизмите, които могат да доведат до „катастрофални“ и „необратими“ рискове за човечеството: например, ако повишаването на температурата е по-голямо от очакваното или ако предизвика поредица от събития, които все още не са предвидени, или и двете. „Знаем най-малко за сценариите, които са от най-голямо значение“, пише Люк Кемп от Центъра за изследване на екзистенциалния риск в Кембридж. Тъй като се провеждат все повече изследвания на критичните климатични проявления на Земята – като необратимото топене на ледените шапки или загубата на амазонската гора, нараства необходимостта от разглеждане на високорискови сценарии при моделирането на климата, казва Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за климатични въздействия и съавтор на изследването. „Бедствията не се ограничават само до преките въздействия на високите температури, като например екстремни метеорологични явления. Ефектът на верижна реакция – като финансови кризи, конфликти и нови епидемии, може да предизвика нови катастрофи и да затрудни възстановяването от потенциални бедствия, като например ядрена война“, добавя Люк Кемп.
В отговор на това екипът предлага изследователска програма, която да помогне на правителствата да се борят с „четирите конника“ на „климатичния апокалипсис“: глад и недохранване, екстремни метеорологични явления, конфликти и векторно преносими болести. Авторите посочват, че научните доклади на експертите на ООН по въпросите на климата са се фокусирали главно върху прогнозираните последици от затопляне с 1,5 градуса по Целзий до 2 градуса по Целзий.
Но вместо това сегашните действия на правителствата водят до затопляне на Земята с 2,7 градуса по Целзий до края на века, което е далеч от целта от 1,5 градуса, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г. Проучването показва, че известна научна тенденция да се „предпочита най-лошият сценарий“ е довела до това, че не се обръща достатъчно внимание на потенциалните последици от затопляне с 3 градуса или повече. Изследователите са изчислили, че до 2070 г. екстремно горещите зони – със средна годишна температура над 29 градуса, могат да засегнат два милиарда души. Тези температури създават сериозен риск за зърнохранилищата вследствие на суши като тази, която понастоящем засяга Западна Европа и горещи вълни като тази, която засегна реколтата от пшеница в Индия през март-април.
