България се оказва въвлечена във важни събития през последната четвърт на XIX и началото на ХХ век, които са част от подготовката на Великите сили за Първата световна война (1914-1918 г.) Сред тях са Освобождението от турско робство, Съединението и неговата защита по време на Сръбско-българската война, последвалата го Българска криза и участието ни във войните за национално обединение. България не страда от липса на внимание, даже напротив много често тя е по първите страници на водещите издания от онази епоха. В повечето случаи статиите, посветени на родината ни, са положителни и изграждат един различен образ от този, който имаме в момента. Тогава „българска работа“ звучи престижно, а не обидно. Дългогодишният журналист на Би Би Си Лондон и първи кореспондент на авторитетната британска медия у нас след промените през 1989 г. Димитър Димитров, създава поредицата „Светът за българския воин“, от която вече са излезли четири книги. В тях той събира оригинални статии, снимки и картини, които запознават европейския читател с ключови моменти от нашето развитие. „България е толкова популярна, че продава всичко – списания, музикални композиции, партитури, романи“, заяви в интервю за БГНЕС Димитър Димитров, който ни представи тематичната изложба „Светът за българския воин“, която може да се види във Военната академия „Г. С. Раковски“ и е създадена по повод едноименната негова поредица. България е на първите страници с новините за Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г.
На преден план излиза патриотизмът, както на населението в Княжеството, което се стича, за да се запише в армията, така и на българите от чужбина. „Какви патриоти са били българските студенти?! Как от цяла Европа са тръгнали и са минали през Виена, скандирайки „Долу Милан“, но не съвременният италиански гранд както се досещате, а сръбският крал. Дори полицията трябвало да се намеси, защото виенчани са обичали по-тихичко“, заяви журналистът и изследовател. Особено голям брой са кореспонденциите и статиите по време на Балканските войни (1912-1913 г.). „В началото на войната едно от водещите френски списания излиза с илюстрация на първа страница, която гласи – „Жената на полето, мъжът на полето“. Англичаните са впечатлени от благославянето на войниците, отиващи на фронта. Имаме италиански илюстрации от сраженията, както и портретни снимки на военачалниците, като генерал Михаил Савов. Обсадата на Одрин“, разказа Димитров. Специално място е отделено в експозицията под мотото „Мимолетна слава“, посветена на българския триумф. „Българската слава винаги е мимолетна. „Българският Одрин“. От описанията в западната преса се вижда как Одрин буквално за две седмици е станал български град. Навсякъде български знамена, дори турците си сменят имената. Едно кафене, което се е казвало Халил, станало веднага Халилов. Когато си победител, няма нужда от възродителен процес, хората сами се присъединяват“, заяви Димитър Димитров. Войната е трагедия, но и време, когато се показват много силни човешки качества. „Българският воин е джентълмен. На първа страница на „Le Monde Illustre“ „виждаме снимка, на която български войник дава вода на ранен турски. На друга много популярна илюстрация, български войник слиза от коня си и взема малко дете и в същия момент конят е убит от снаряд. Детето е осиновено“, разказа журналистът.
по БГНЕС, видео БГНЕС
