Неинфекциозните болести като сърдечни заболявания, рак и диабет са причина за 74% от смъртните случаи в световен мащаб и ограничаването на рисковите фактори може да спаси живота на милиони хора, заяви СЗО. Докладът на здравната агенция на ООН показва, че т.нар. незаразни болести, които често са предотвратими и са причинени от нездравословен начин на живот или лоши условия, убиват 41 милиона души всяка година, включително 17 милиона на възраст под 70 години. Сърдечните болести, ракът, диабетът и респираторните заболявания вече са повече от инфекциозните болести като основни убийци в световен мащаб, се казва в доклада, озаглавен „Невидими числа“. „На всеки две секунди някой на възраст под 70 години умира от незаразни болести“, заяви пред репортери в Женева Бенте Микелсен, ръководител на отдела на Световната здравна организация, който следи за тези болести. „И все пак за незаразните болести се изразходва минимална част от вътрешното и международното финансиране. Това е истинска трагедия.“ Неинфекциозните болести са не само най-големите убийци в света, но и оказват сериозно въздействие върху начина, по който хората преживяват инфекциозните болести, както показа пандемията от Ковид-19. Хората, живеещи с незаразни болести като затлъстяване или диабет, са изложени на по-голям риск да се разболеят сериозно и да умрат от вируса, се казва в доклада. „Данните показват ясна картина. Проблемът е, че светът не гледа към нея“, се предупреждава в доклада. Противно на общоприетото схващане, тези болести, свързани с „начина на живот“, не са проблем предимно на богатите страни. Цели 86% от преждевременните смъртни случаи от незаразни болести в световен мащаб се случват в страните с ниски и средни доходи, се казва в проучването. Това прави справянето с проблема не само здравен въпрос, но и въпрос на „справедливост“, каза Микелсен, като посочи, че много хора в по-бедните страни нямат достъп до превенцията, лечението и грижите, от които се нуждаят.
Новият портал за данни за незаразни болести, стартиран от СЗО днес, показва, че най-високо е разпространението на смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания – най-големият убиец в света – в страни като Афганистан и Монголия. СЗО заяви, че е подвеждащо да се разглеждат незаразните болести като болести, свързани с начина на живот, тъй като голяма част от излагането на рисковите фактори е извън контрола на индивида. „Твърде често средата, в която живеем, ограничава решенията ни, което прави здравословния избор труден, ако не и невъзможен“, се казва в доклада. Въпреки че цифрите са стряскащи, СЗО подчертава, че това е проблем, който до голяма степен може да бъде решен, тъй като основните рискови фактори за незаразните болести са известни, както и начините за най-доброто им отстраняване. Употребата на тютюн, нездравословното хранене, вредната употреба на алкохол, липсата на физическа активност и замърсяването на въздуха се считат за основните причини за рязкото увеличаване на броя на незаразните болести. Само тютюнопушенето е причина за повече 8 милиона смъртни случая всяка година. „Над един милион от тези смъртни случаи са сред непушачи, които не употребяват тютюн, т.е. сред невинни свидетели“, заяви пред репортери Дъг Бетчър, старши съветник на ръководителя на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус по въпросите на незаразните болести. Други 8 милиона смъртни случая се дължат на нездравословно хранене, което означава или твърде малко, или твърде много, или твърде некачествени храни, се казва в доклада. Вредната употреба на алкохол, която наред с другото причинява цироза на черния дроб и ракови заболявания, убива около 1,7 млн. души годишно, а липсата на физическа активност е причина за около 830 000 смъртни случая. СЗО обаче твърди в доклада си, че съществуват ясни и доказани начини за намаляване на тези рискови фактори, като настоява, че ако всички страни ги приложат, през следващите седем години ще бъдат спасени 39 милиона живота. „СЗО призовава всички правителства да приемат интервенциите, за които е известно, че работят, за да помогнат за предотвратяването на 39 милиона смъртни случая до 2030 г. и да направят безброй други животи по-дълги, по-здрави и по-щастливи“, каза Микелсен. В доклада се подчертава, че сравнително малки инвестиции в превенцията и лечението на незаразни болести могат да доведат до огромна промяна. Отделянето на допълнителни 18 млрд. долара годишно за такива мерки в по-бедните страни може да доведе до нетни икономически ползи в размер на 2,7 трилиона долара през следващите седем години.
по БГНЕС и АФП
