Едно от новите седем чудеса на света безспорно е мавзолеят Тадж Махал – скъпоценният камък на мюсюлманското изкуство в Индия и един от почитаните по цял свят шедьоври от световното културно наследство. Той се намира в сърцето на цял комплекс от сгради, също така добре запазени и величествени, като него. Те обикновено се пропускат във филмите и разказите за Тадж Махал.
Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през нея. Тя е богато декорирана със 22 малки кубета, които казват, че отговарят на броя години за които е построен Тадж Махал. Оригиналната врата на портата, открадната от индуски войски през 18-ти век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1 100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Тадж Махал е построен от императора Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал. Като млад принц Кхур-рам, третият син на император Джахан-гир, се жени за красавата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 г. Кхур-рам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст. В последните мигове преди смъртта си, Мумтаз Махал моли съпруга си Шах Джахан да и построи най-голямата и величествена гробница в света. Той трябвало да посещава гробницата всяка година на датата на смъртта й. Шах Джахан бил дълбоко съкрушен от смъртта на съпругата си, но въпреки всичко той удържал на думата си.
Мавзолеят е строен в продължение на 22 години между 1631 и 1652 г. от повече от 22 000 строители. Белият мрамор, от който е направен, бил най-скъпият и качествен по онова време. Пренасяли го постепенно с 1000 слона, всеки от които можел да влачи блок до 2,5-тона. 28 различни скъпоценни и полускъпоценни камъни като яспис, лапис лазули, карнеол, малахит и др. красят фасадата и вътрешността на мавзолея. По него са изписани с яспис части от 15 сури от Корана. Главният архитект на строежа се казвал Иса. Куполът на гробницата е направен с форма на сълза, която според Иса, била сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса била Джах Анара – най-голямата дъщеря на Шах Джахан.
Има една легенда, която разказва че на строителя на купола са били отрязани ръцете, за да не може да повтори произведението си. Преди това обаче той успял да остави като следа от себе си на глед незабележим дефект, който и до ден днешен не може да бъде отстранен – когато вали, от купола се процеждат капки дъжд.
Слънчевата светлината се пречупва в ослепителната белота на Тадж Махал, създавайки илюзията, че е недействителен. Той е дълъг 580 метра и широк 300 метра. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, като всяка от страните е дълга 56 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете ѝ страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният купол е висок 70 метра. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра. На всяка кула е изписана по една буква – Ръ, Хъ, Мъ и Нъ – като заедно те се четат Ар-РахМан – всемилостивия, едно от 99-те имена на Аллах.
От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Градината на комплекса е дълга и широка по 300 метра и символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и мед. Дърветата са кипариси – символ на смъртта и плодови дръвчета – символ на живота. В каналите, разделящи градината, плуват пъстри риби, а сред дърветата са пуснати най-различни птици.
Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за Моголската империя и водят до сериозна финансова криза. В буквалния смисъл на думата изпразват държавната хазна. Когато гробницата е готова, през 1653 г. владетелят дава заповед за издигането на втори подобен мавзолей, точно копие на първия, но от черен мрамор. През 1658 г. синът му Ауранг-Зеб спира строежа и затваря баща си в Червената крепост на Агра, откъдето близо 9 години до смъртта си Шах Джахан наблюдава паметника на Мумтаз.
