Една от най-големите тракийски гробници в България се намира край Поморие. Тя е от II – III-ти век – времето на римската епоха по нашите земи. Гробницата представлява голямо кръгло помещение с диаметър около 12 метра и дебела куха колона в средата, до което води дълъг около 22 метра коридор – дромос. Самата колона е с
диаметър повече от метър и се издига до повърхността на гробницата.
По нея има следи от стълба, която е водела нагоре. Според историците тази гробница е мавзолей на богата тракийска фамилия. Цялото съоръжение е изградено от камък. В гробницата са оформени няколко ниши, в които са били поставяни урни и ритуални предмети. Над входа на гробницата, личат следи от стенописи. Според археолози гробницата е била изписана, но няма запазени стенописи.
Не са намерени и никакви артефакти, които да определят нейното предназначение. В гробницата е оформена една голяма зала Самата големина на залата, наличието на кухата колона в средата, вероятният олтар- огнище в нея и ефектът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, говорят за езически ритуали, които най-вероятно са се извършвали със светилището.
Цялата гробница се намира под могила от пръст. Тази могила, под която е изградена гробницата, е висока 8 м. и е с диаметър 60 м. Основата ѝ е елипсовидна, а върхът е с леко яйцевидна форма. Местното население нарича тракийската гробница „Кухата могила“. Тя е реставрирана и през 1965 г. е обявена за архитектурно-строителен паметник.
