Най-вероятно ще има балотаж между кандидатите за президент Румен Радев и Анастас Герджиков – показват данните от национално представително проучване на Центъра за анализи и маркетинг, направено между 6 и 10 октомври сред 812 души. Според данните намеренията за гласуване за Румен Радев са 49,5 на сто, за проф. Анастас Герджиков – 22,3 на сто, за Мустафа Карадайъ – 9,1 на сто, за Лозан Панов – 7,5 процента. Румен Радев може да спечели на първи тур, но тази вероятност е много малка – трудно ще събере над 50 процента, защото ще има голямо разпиляване на гласовете, коментира Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг. Другото изискване е да гласуват повече от половината избиратели по списък, тоест трябва да гласуват 3 350 000, което ми се струва непостижимо, смята Павлов и прогнозира балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков. Данните на Центъра за анализи и маркетинг показват, че на парламентарните избори за ГЕРБ-СДС заявяват, че ще гласуват 24,2 на сто от твърдо решилите да отидат до урните, а „БСП за България“ е втора с 15,8 процента. „Продължаваме промяната“ би получила 12,8 на сто, „Има такъв народ“ – 11,7 на сто, ДПС – 11 процента, ДБ – 10,3 на сто, „Изправи се БГ!Ние идваме“ – 3,2 на сто, сочат данните. Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг уточни, че към момента „Изправи се БГ!Ние идваме!“ не влиза в парламента, но трябва да се има предвид и статистическата грешка и с кампания има възможност да прескочи 4-процентната бариера. Разликата между ГЕРБ и БСП е над 8 процента, тя е извън статистическата грешка и практически е нестопяема, разликата между БСП и „Продължаваме промяната“ е три процента, тя също е извън статистическата грешка, но е стопяема, обясни анализаторът. Според него „Продължаваме промяната“ имат голяма периферия и какво ще се случи с нея и с тези, които сега са решили да гласуват за тях, не може все още да се каже. Приблизително равен дял хора са твърдо решилите да гласуват и са решили за кого – 51,3 на сто за парламентарните избори и 52,1 на сто за президентските. Юлий Павлов уточни, че все пак изследването не взема предвид гласовете от чужбина, но според него финалната активност ще бъде под 50 процента, още повече като се има предвид ситуацията с коронавируса. Около 55 процента казват, че вероятно ще гласуват за същата политическа сила – тоест ще има голяма миграция от една към друга политическа сила, а 16,3 на сто по-скоро ще гласуват за друга политическа сила, коментира анализаторът.
Подредбата на „Продължаваме промяната“, ИТН, ДПС и ДБ е чисто условна, всяка от тях може да финишира на трето, четвърто, пето или шесто място, посочи той, като уточни, че към възможността са статистическа грешка се добавя и вотът от чужбина. Партиите с най-голяма мобилизация са ГЕРБ и БСП, над 80 процента от гласувалите за тях на предишните избори са категорични, че ще повторят вота си. Две трети от гласувалите на предишните избори за ДБ ще си повторят вота сега, при ИТН 45 процента биха повторили вота си. Има сериозна динамика, това все пак е моментна снимка към 10 октомври и разлики от един-два процента могат да предизвикат съществени изменения в подреждането, коментира Павлов. Според 64,2 на сто от анкетираните парламентът трябва да излъчи редовно правителство, дори и с цената на големи компромиси. Според 20,2 на сто това не трябва да е на всяка цена и, ако трябва да се преминават „червени линии“, тогава е по-добре да има служебно правителство и нови избори. Когато обаче трябва да прогнозират, 53,3 на сто смятат, че новият парламент ше успее да излъчи правителство, а 23,8 на сто – че по-скоро няма да успее. При рейтингите на първо място е президентът Румен Радев с 54,7 на сто доверие и 39,1 на сто недоверие. Той е и единственият с положителен рейтинг. В първата петица са вицепрезидентът Илияна Йотова /40,8 на сто одобрение/, служебният премиер Стефан Янев /37,3 на сто/, Кирил Петков /36,4 процента/, Асен Василев /31,2 на сто/. Проф. Анастас Герджиков е шести с 30,8 процента одобрение. Малко под една трета – 30,5 на сто дават сравнително положителна оценка за работата на 46-ото Народно събрание, като посочват, че то е приело актуализацията на бюджета и е повишило някои пенсии. 57,6 процента обаче смятат, че депутатите най-вече са се карали и не са свършили почти нищо полезно. В оценката за работата на служебния кабинет доминират положителните оценки – 38,3 на сто, „има и плюсове, и минуси“ е мнението на 36,2 на сто, а по-скоро отрицателна оценка дават 20,9 на сто. Според 29,1 на сто ИТН носи най-голяма вина за това, че 46-ото НС не излъчи правителство, 41,6 на сто смятат, че всички са виновни. За 4,5 на сто най-голяма е вината на БСП, 6,9 на сто – на ДБ, а 2,9 процента – на ИБНИ. В проучването са включени и въпроси за съдебната реформа, като финансирането на изследването в тази част е от „Правосъдие за всеки“. Според данните 42 на сто от анкетираните по-скоро одобряват съществено намаляване на парламентарната квота във ВСС, а 17,6 на сто – по-скоро не. 36,7 на сто не могат да преценят. Попитани „Одобрявате ли премахване на длъжността главен прокурор“, 31,8 на сто отговарят „по-скоро да“, 34,7 на сто – „по-скоро не“ , 32,2 на сто не могат да преценя. 45,6 на сто по-скоро одобряват въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да започва наказателно преследване, 18,9 на сто изразяват по-скоро отрицателно мнение, а 34,7 на сто не могат да преценят. 40,7 на сто отговарят с „по-скоро да“ на въпрос дали одобряват закриването на специализираните съдилища и прокуратури, 30,2 на сто по-скоро не одобряват, а 28 на сто не могат да преценят. 36 процента одобряват ВСС да бъде само за съдиите, а за прокурорите да се създаде отделен прокурорски съвет към ВКП, 18,9 на сто по-скоро не одобряват, а 44,2 на сто не могат да преценят. Центърът за анализи и маркетинг е тествал и темата за ваксинациите, като данните показват, че 40,1 на сто от хората на този етап не смятат да се ваксинират, 10,7 на сто отговарят, че са преболедували и имат имунитет, а 14,9 на сто смятат да се ваксинират, но мислят да изчакат още и да се убедят в ефекта от ваксините. 25,4 на сто вече са се ваксинирали. Изследването е осъществено от Центъра за анализи и маркетинг, като финансирането е смесено – електоралните въпроси са финансирани от самия Център за анализи и маркетинг, а въпросите, свързани със съдебната система в проучването – от неправителствената организация „Правосъдие за всеки“.
