„Ден на Цариброд е бил 12 ноември. Ден на спечелването на битката, която спасява България на Нешков връх (б. р. през 1885, по време на Сръбско-българската война), но след това, след Ньойския договор (1919 г, по силата на който градът е даден на Сърбия), тази дата е премахната. А пък след 44-та в Цариброд, ден на общината е 9 септември – ден на освобождението беше от „българския фашистки окупатор“. След това махнаха след 90-та „фашистки окупатор“. Сега го махнаха, но пък празнуват Голяма богородица. Какво общо има денят на Цариброд с религиозен празник, на който пък му викат „Велика Госпоjина“ на сръбски. Ето това е положението и градът ни още си е Димитровград,“ казва Зденка Тодорова, писател и журналист от Цариброд – градче на 4 км от българската граница, населено с българи от Западните покрайнини, което по силата на Ньойския договор от 1919 година е зачислено към територията на Сърбия.
По думите й българските политици, които твърдят, че старото име на града е възстановено, са в голяма заблуда. „Да отидат на жп гара София и ще видят влак за Димитровград. Или официално като влезете в Цариброд, на на табелата пише „добре дошли в Димтровград,“ казва Зденка Тодорова.
„Тези българи, които отстояваме нашите интереси, се борим индивидуално, но къде е българската дипломация, българските институции? Българските политици, когато говорят със сърбите, не поставят ли този въпрос? Значи сърбите милеят за Димитровград, но Цариброд и женските фамилни имена си остават -ов. Тодоров, както ми е записано. Сега, ако тръгнем да си връщаме ТодороВА, трябва да плащаме много пари и такси, за да си върнем българското име, което през 60-та година, когато аз съм родена, е премахнато. До тогава е било на -ва. Нищо не сме си възстановили. Това, че говорят български политици, че сме възстановили – нищо не сме си възстановили,“ казва известната застъпничка за човешките права в Западните покрайнини.
„Даже ме предупреди сръбски граничен полицай, че това е Димитровград. И сега на кой да вярваме? На този, който казва „Възстановено ви е името“ или на този, който казва – не, не ви е възстановено името на града, което 50-та година с декрет е преименувано на Димтровград, без да бъдат питани хората – искат или не. Всичко е с декрет в Сърбия,“ разказва Зденка Тодорова.
още по темата четете тук: https://www.compassmedia.bg/zdenka-todorova-iztlaskaha-balgarskiya-ot-uchilishtata-v-zapadnite-pokraynini-belgrad-ne-dava-uchebnitsi-na-balgarski/
