В началото на тази седмица едно културно събитие в Италия като че ли остана в сянката. На 3 май в Рим бяха връчени кинонаградите „Давид на Донатело“, смятани за италиански еквивалент на американските награди „Оскар“. Церемонията като че ли остана в сянката на подготовката за Евровизия в Торино, както и на състоялата се предния ден гала вечер на музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Наградната церемония, проведена в кинокомплекса „Чинечита“, протече по всички канони на този род церемонии – с червен килим, елегантни тоалети, издържани цветово основно в черно и бяло. Церемонията освен това беше първата присъствена след прекъсване заради пандемията. Това беше и първото голямо събитие в Италия след отпадането на зелените сертификати на закрито. А експерти определиха церемонията като знак за съживяване на киноиндустрията след две години на рестрикции заради коронавируса. Във водещите категории за най-добър филм и най-добър режисьор победи продукцията „Божията ръка“ на Паоло Сорентино. Тереза Сапонанджело пък получи наградата за най-добра второстепенна актриса в същата продукция, която е носталгия по детството и юношеството. За най-добра актриса бе отличена 17-годишната Суами Ротоло за „На Киара“. А за най-добър актьор – Силвио Орландо за „Застоял въздух“. За най-добър актьор във второстепенна роля бе отличен Едуардо Скарпета за „Тук се смея аз“. За най-добър чуждестранен филм бе обявен „Белфаст“ на Кенет Брана, а „Енио“ на Джузепе Торнаторе, посветен на големия филмов композитор Енио Мориконе, взе наградата за най-добра документална лента. Общо награди бяха връчени в 26 категории, като специални отличия за цялостна кариера получиха актрисите Джована Рали, която има зад гърба си 70-години, посветени на актьорската професия, и Сабрина Ферили. Церемонията би била типична наградна церемония, проведена с типична италианска тържественост, ако водещите бяха други, или поне един от водещите. За тази проява водещите бяха тандем от мъж и жена. Мъжът беше популярният италиански шоумен Карло Конти, водил същата наградна церемония на няколко пъти в миналото, както и фестивала в Сан Ремо на няколко пъти. А негова партньорка беше Друзила Фоер, която тази година беше една от петте съводещи на фестивала в Сан Ремо. Именно благодарение на нея наградната церемония на „Давид на Донатело“ придоби съвсем друго измерение.
Името на Друзила Фоер нашумя особено много покрай появата й във фестивала в Сан Ремо. Тя е висока, слаба, елегантна, с бяла коса със сивкав оттенък, със сини очи. Тя е певица, актриса, писателка, създателка на моноспектакли, в които се смесват всички сценични жанрове. Родена е в Сиена е на 23 юли преди 55 години и е зодия лъв. Живее във Флоренция в Тоскана, но в миналото е обикаляла много по света, защото баща й е дипломат. Живяла е в Куба, в САЩ, в Европа. Имала е магазин за антики и винтиж стоки в Ню Йорк, посещаван от знаменитости. Женена е била два пъти, първо за тексаски фермер, а после за потомък на белгийската знатна фамилия Фоер. Сега е вдовица, която се е върнала във Флоренция, където живеят двамата й племенници, които я въвеждат в светския и културен живот. През последните 10 години Друзила Фоер нашумя с участието си и в редица телевизионни и радио програми, риалити състезания от типа „Екс Фактор“, в които беше жури. Тя има и два спектакъла, като с най-новия от тях – моноспектакъл, съчетаващ песни и откровения на елегантна дама, тя обикаля из цяла Италия, а билетите за него обикновено са изкупени месеци преди това. През изминалите няколко месеца въпреки рестрикциите заради коронавируса, маските и зелените сертификати, Друзила Фоер пълнеше театралните зали, докато нейни колеги така й не успяваха да привлекат зрители със своите спектакли. На фестивала в Сан Ремо през февруари Друзила Фоер беше истинска сензация. Тя гостува като съводеща в третата фестивална вечер и смени цели седем тоалета на модната къща „Ателие Рита Милано“. Друзила Фоер се справи блестящо със съводенето и преодоля на няколко пъти стръмните стълби на сцената, по които с повишено внимание и притеснение слизаха гостите на фестивала. Накрая тя произнесе монолог, в който призова всички „да се вслушват в уникалността на другия“. Той също имаше толкова голям успех, че дори беше даден за анализ на гимназисти от Флоренция. За никого не е тайна, че Друзила Фоер, такава каквато бе описана в биографията й по-горе, е всъщност алтер егото на италианския актьор, фотограф и художник Джанлука Гори. В истинския живот той е представителен висок мъж с побеляващи коси, обичащ да се облича и елегантно, и с обикновени, ежедневни дрехи. На сцената всяка вечер Джанлука Гори се трансформира след изкусен грим и прическа в Друзила Фоер с цялата магия, която съпътства този персонаж. Успехът на тази формула е толкова голям, че Друзила Фоер е канена за почетен гост на разнородни прояви. Трансформацията на Джанлука Гори в Друзила Фоер не става заради хомосексуална ориентация на Гори. Той си е напълно хетеросексуален, разказват негови близки. Но дълги години талантът му на актьор не е оценен и така и не идва онзи ангажимент, който би го направил известен. Ето защо преди 10 години в съзнанието му изкристализира образът на Друзила Фоер и нейната житейска история така започва неговата сценична трансформация. Тя е толкова успешна, че мнозина напълно забравят, че Друзила Фоер не е реално съществуваща жена, когато я гледат или разговарят с нея. На церемонията по връчването на наградите „Давид на Донатело“ Друзила Фоер бе облечена от модна къща „Валентино“ с ослепителна червена рокля, която я открояваше на фона на черно-белите тоалети на останалите звезди. На пресконференцията преди церемонията тя носеше пък тоалет, съчетаващ червеното с цвят фуксия. А в края на самата церемония тя смени червената рокля с черен тоалет с панталон. Както и на Сан Ремо, в края на церемонията за „Давид на Донатело“ Друзила Фоер произнесе монолог. Този път той беше осъвременена версия на прочутия монолог на Чарли Чаплин от филма „Великият диктатор“ и звучеше доста актуално предвид ситуацията в Европа и по света. „Ние, всички човешки същества, трябва да се обединим, да си помагаме винаги, трябва да се радваме на щастието на ближния. А не да се мразим и да се презираме един друг. В този свят има място за всички. Природата е богата и достатъчна за всички…..Нека се борим всички за един нов свят, който да даде на всички работа, на младите надежда, на възрастните спокойствие, а на жените сигурност. Нека да се борим за един разумен свят, нека да се борим, за да разрушим границите, бариерите, различията. И така ще излезем от мрака, и ще живеем в един нов свят, един свободен свят, в който хората ще се извисят над омразата и алчността, а човешката душа ще отвори криле и най-накрая ще започне да лети“, гласеше монологът на Друзила Фоер, който също има голям шанс да бъде предложен за анализ в гимназии във Флоренция. След края на церемонията италианските медии коментираха, че Друзила Фоер е била истинският победител на наградите „Давид на Донатело“. Зад целия този успех стои обаче не само Джанлука Гори в качеството му на Друзила Фоер, но и композиторът, сценограф и продуцент Франко Годи. Именно неговите препоръки правят от Друзила Фоер истинска дама, а не просто поредния мъж, дегизиран като жена. Този успех на Друзила Фоер обаче не се нрави на всички италианци. Докато медиите се надпреварват да хвалят Друзила, в интернет се появиха коментари, че отношението към нея отразява лицемерието в шоубизнеса в Италия. Повдигнаха се въпроси защо мъж, дегизиран като жена с бяла коса и с бръчки, се приема за истинска икона на стила и женствеността, а когато се появят първите бели коси или бръчки на журналистки, или актриси, или певици, или телевизионни водещи, към тях веднага изискванията за съвършен външен вид в стил вечна младост се завишават. Но не малка част от феновете на Друзила Фоер, които са от деца до възрастни, контраатакуваха тези упреци с аргумента, че за разлика от редица шоудиви и шоумени в Италия Друзила Фоер изглежда доста по-мъдра, дикцията й е много ясна, мисълта й е много разбираема, темите, по които може да говори, са безчет, а маниерът x на водене на церемонии се откроява с премереност и отстъпване на друг на мястото под светлините на прожекторите, когато това се налага.
автор ГАБРИЕЛА ГОЛЕМАНСКА, БТА, снимка Друзила Фоер, колаж от нейни снимки от фестивала в Сан Ремо и церемонията за наградите „Давид на Донатело“
