В миналото река Искър била далеч по-пълноводна и често измествала коритото си, като образувала множество естествени въртопи и вирове, между които се редували малки ниви, ливади и зеленчукови градини. Някои по-възрастни панчаревци и до днес помнят колко много хора от цялата страна идвали в почивните дни около Искъра, дори с автобуси, между старата централа и минералната баня (днес езерото), като прекарвали на това място горещините, къпейки се в бистрите му води.
Главна заслуга за построяването на езерото в Панчарево има инж. Иван Иванов, кмет на София в периода 1934 – 1944 г., на когото се дължат много ключови за оформянето на европейския облик на столицата градоустройствени дейности. По негова идея е създаден Рилският водопровод и започва благоустрояването на парк Витоша. Езерото е създадено по изкуствен път чрез изграждане на бент. При завиряването му в периода 1954 – 1957 г. минералните води в поречието на реката са съхранени и изведени на брега, където се използват и до днес в сградата на банята, чешмите до нея и открития минерален басейн. При оформяне и социализиране на бреговата ивица са създадени няколко атрактивни мостика, използвани във връзка с поддръжката и експлоатацията на находищата на минерална вода, както и за разходка и акостиране на малки плавателни съдове.
От стената на Панчаревското езеро е започвало трасето на проектирания през 1950-те години на 20-ти век, но изоставен впоследствие, плавателен и отчасти отводнителен канал на София, известен още като Софийското море – определение, което по-късно става нарицателно за самото езеро.
През следващите години водите му се използват основно за водни спортове, промишлено водоснабдяване и напояване. През 1966 г. е построена първата гребна база в района, а две години по-късно – Националната гребна база, която по това време е най-модерната в страната, с капацитет за провеждане на олимпийски състезания. По същото време са изградени трибуните и кулата за наблюдение и започва разширяването на съществуващата обиколна алея с цел изграждане на път за заснемане на състезанията и осигуряване на пряка видимост към състезателното трасе с дължина 2100 м. През 1977 г. езерото до София е домакин на световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – на световното първенство за младежи във водните спортове.
През 1980-те години като атракцион се е движило малкото дървено корабче „Созопол“ – просторно и предлагащо възможност за разходка на групи до 15 – 20 души. През 1987 – 1988 г. уникално по рода си за България и второ в Европа вариете в ресторант „Лебед“ с плаваща във водите на езерото сцена на понтони представя звездите на българската естрада, както и много фолклорни състави от района. Интерес представлява и хотел-ресторант с форма на кораб, разположен в сградата на софийския ветроходен и морски клуб през 1990-те години.
Екопътека „Панчаревско езеро“, известна още като Панорамна пътека, е един от най-старите и популярни туристически маршрути в района. Разположена е в западните склонове на Лозенска планина, непосредствено над източния стръмен бряг на езерото, и има дължина 4 km. Започва при язовирната стена над с. Герман и завършва при ВЕЦ „Кокаляне“. От по-високите и части се разкриват красиви гледки към цялата водна площ, Витоша, Плана планина и селата Панчарево и Кокаляне. Използва се често от любители на планинското колоездене. Друго атрактивно трасе в района е обиколният път на езерото от източната му страна, между Герман и Кокаляне, който, независимо че е проходим и за коли, е подходящ основно за разходки и излети, особено в горещите летни дни, както и за велосипедисти. На 5 km от Панчаревското езеро, в подножието на Витоша, по протежение на главния му приток р. Бистрица, е разположено курортното село Бистрица. Пътят дотам се отклонява от Самоковско шосе при гребната база и минава през стария център на Панчарево и вилна зона „Беликата“. Могат да се използват и множеството планински пътеки в района, по които да се продължи към крепостта Урвич или близките манастири.
автор и снимки Веселин Гарабитов
