Ако един ден човечеството иска да направи междупланетен скок от Земята до Марс, тогава способността за отглеждане на храна ще бъде от жизненоважно значение. Мат Деймън намери начин да оцелее в блокбастъра „Марсианецът“ (2015), успявайки да отгледа картофи. Сега това виждане може би е малко по-близо до реалността, след като американски учени са открили, че люцерната може да е ключът към отглеждането на зеленчуци на Червената планета. Екип от изследователи от университета на Айова е успял да отгледа люцерна във вулканична почва, която имитира марсиански реголит. Растението може да се използва и като тор преди засаждане на ряпа, репички и други зеленчуци. При подготовката на човешки мисии до Марс трябва да се обмисли система, която да осигури на астронавтите достатъчно кислород, вода и храна. Учените отдавна се опитват да открият растения, способни да растат в марсианска почва. Такова растение се оказва люцерната. В хода на експеримента изследователите са засадили семена от ряпа и люцерна в имитация на марсианска почва. Разсадът от ряпа се е развил бавно и е бил с малки обезцветени листа. Люцерната е успяла да расте в необичайната почва без допълнителни торове. Учените след това са решили да проверят дали самата люцерна може да се превърне в тор за други култури.
Те са засадили ряпа, репички и маруля, тъй като всички тези растения имат много висок индекс на добив, ниска консумация на вода, кратък цикъл на растеж и не изискват много внимание, което ги прави желан източник на храна на Марс. Изследователите са установили, че растежът и на трите култури се е ускорил с добавянето на люцерна в почвата. Растежът на ряпата се е увеличил със 190 процента и са добити здрави луковици, а биомасата на луковиците на репичките и листата на марулята се е увеличила съответно с 311 процента и 79 процента. Следващата стъпка е била да се измисли система за поливане на растенията. За целта учените са приготвили солен разтвор, имитиращ водата на Марс, и са добавили морски бактерии, наречени Synechococcus, за които е известно, че опресняват много солена вода. За четири седмици солеността на водата е намаляла с около 32 процента, но тя все още е била твърде солена, за да се отглеждат здрави култури. Търсейки решение на проблема, учените са филтрирали разтвора през базалтови вулканични скали, което допълнително е намалило солеността, докато получената вода стане подходяща за напояване. Когато филтрираният разтвор е бил използван за поливане на ряпа и репички, отглеждани в смесена с реголит почва, и двете растения са виреели добре.
