Учени представиха първото задълбочено изследване на звездна дюна, като разкриха вътрешната структура на тези геоложки обекти и показаха колко време е било необходимо, за да се образува една от тях – по-бързо от очакваното, но все пак в продължение на много векове. Звездните дюни са сред чудесата на пустините. Приличат на пирамиди, с височина до 300 м, като наподобяват звезди, защото от централния връх се спускат хребети в различни посоки. Изследването на учени от уелския университет в Абъристуит е съсредоточено върху звездна дюна в Източно Мароко, наречена Лала Лалия, което на местния берберски език означава „най-високата свещена точка“. Тя е в пустинята Сахара, на около 5 км от град Мерзуга, близо до границата с Алжир.
Лала Лалия се издига на около 100 м над околните дюни и е широка около 700 м, като съдържа около 5,5 т пясък. Изследователите са използвали радар, за да надникнат във вътрешността на дюната, както и луминесцентно датиране, за да определят колко време е отнело формирането на Лала Лалия. Методът се основава на количеството енергия, уловена в песъчинките. Отговорът е около 900 години, като са натрупвани приблизително 6400 метрични тона годишно, тъй като вятърът непрекъснато разнася пясък из пустинята. Звездните дюни съставляват малко под 10 % от дюните в пустините на Земята и са най-високите, като превъзхождат други видове като тези с форма на полумесец и правите и дълги линейни дюни. Те са забелязани и на Марс, и на голямата луна Титан на Сатурн. Звездните дюни се образуват в райони със сложен ветрови режим, в които вятърът духа от различни посоки. Учените установиха също, че Лала Лалия се движи на запад със скорост около 0,5 м годишно. Въпреки че сега съществуват много звездни дюни, от миналото е запазена само една в пясъчник на 250 милиона години в Шотландия. След като вече е известна вътрешната им структура, изследователите се надяват да бъдат идентифицирани повече варовикови останки от древни звездни дюни. В изследването са участвали и специалисти от университета Бърбек в Лондон.
