лиф за деня „7 елен“ върху фрагменти от стенопис от трети век преди новата ера, открит в руините на пирамида в Гватемала, е доказателство за най-ранното известно досега използване на календара на маите, едно от най-забележителните постижения на тази древна култура. Фрагментите са намерени в археологическия обект Сан Бартоло в джунглите в северната част на Гватемала. Комплексът се прочу с откритата при разкопки през 2001 г. погребална камера със сложни цветни стенописи от 100 г. пр.н.е., изобразяващи церемониални и митологични сцени на маите, съобщиха изследователите. Фрагментите с глифа са открити в руините на вътрешността на пирамидата Лас Пинтурас, където са и запазените стенописи. Маите са издигали често храмове със скромни размери, върху които по-късно изграждали по-големи. Тази пирамида е достигнала височина от около 30 метра. Глифът върху фрагментите стенопис е един от 260-те именувани дни от календара на маите и се състои от знака за числото седем върху глава на елен.
Проф.Дейвид Стюърт от университета на Тексас, който е ръководител на изследването, публикувано в специализираното издание „Сайънс адвансис“, описва фрагментите като „два малки къса бял гипс, които се побират в ръка, които някога са били част от стена“. „Стената е разрушена съзнателно от древните маи, когато са надстроявали церемониалното пространство, развило се до пирамида. Двата къса си пасват и са изографисани калиграфски в черно с начало – датата „7 елен“. Останалото трудно се разчита“, отбелязва той. Досега най-ранното безспорно датиране на календара на маите е от първи век пр.н.е. Календарът е ритуален цикъл от 260 дни, съобразени с наблюдаваните тогава движения на Слънцето, Луната и планетите. Близо 7000 фрагмента, част от които са дребни като човешки нокът, са открити в Сан Бартоло. Преподавателят по антропология и съавтор на изследването проф. Хедър Хърст от колежа Скидмор в Ню Йорк ги сравнява с „гигантски пъзел“.
. Илюстрация Хедър Хърст/Гизмодо
