През 1789 г. изследователите Алесандро Маласпина и Хосе де Бустаманте отплават от Кадис на първата испанска научна експедиция около света. В продължение на пет години Маласпина и Бустаманте изучават и събират животни и растения в цялата испанска империя, която се простира по северното, централното и южното тихоокеанско крайбрежие на Америка и на запад до Филипините. През 2010 г. от Кадис тръгва друга испанска експедиция, която проследява голяма част от първоначалния маршрут и изучава днешния вид на океаните. Екипът измерва замърсители, пластмаси и химикали, които не са съществували по времето на Маласпина и Бустаманте. Те събират проби от морска вода и планктон. През цялото време на 31 000-километровото пътешествие сонарът на кораба е включен, за да търси ехо от дъното. Основните им цели? Малки сребристи рибки, които приличат на сардини или аншоа – само че с по-големи очи и редици от петна, които светят в тъмното. Това са рибите фенери или светещи риби: има около 250 вида и те са не само най-разпространените риби в зоната на здрача в океаните, но и най-разпространените гръбначни животни на планетата, пише „Гардиън“. Огромният им брой е забелязан за пръв път по време на Втората световна война, когато военноморските сонаристи виждат ехото от нещо, което изглежда като твърдо морско дъно, което се издига на повърхността през нощта и се спуска обратно на разсъмване. Всъщност звуковите импулси се отразявали от плавателните мехури – вътрешните мехурчета, пълни с газ – на милиарди риби фенери, които се събирали на гъсти слоеве, скрити в дълбините, а по залез слънце изплували на хиляди метри, за да се хранят на повърхността. Всяка нощ, заедно с други животни, като например калмарите, които се хранят с тях, фенерите извършват най-голямата миграция на животни на планетата. Преди експедицията „Маласпина“ през 2010 г., проучвания изчисляват, че в зоната на здрача има около един гигатона (1 млрд. тона) риба. Оказва се обаче, че това най-вероятно е било занижена оценка, тъй като рибите фенери избягват улова, като плуват далеч от рибарските мрежи. Акустичното изследване на „Маласпина“ не разчита на мрежи и през 2014 г. изследванията му доведоха до нови оценки на изобилието на риби в зоната на здрача, които варират между 10 и 20 гигатона. Перспективата за такава колосална популация повдига стар въпрос: може ли рибата от зоната на здрача да помогне за изхранването на нарастващото човешко население?
Твърде изкушаващо, за да се игнорира
Малко вероятно е рибите фенери да се появят директно в чинията на някого – те са твърде мазни и пълни с кости. Въпреки това заради високото им съдържание на масло те могат да бъдат използвани за храна на животни, най-вече за рибни ферми. След откритието на „Маласпина“ се предполага, че ако се улови само половината от по-ниската оценена маса на рибите от зоната на здрача – все още огромните 5 гигатона – тя теоретично би могла да се превърне в достатъчно рибно брашно, за да се получат 1,25 гигатона морска храна за ферми, което е значително повече от сегашния годишен улов на дива риба от 0,1 гигатона. С голямо количество рибно брашно се изхранват сьомгата и скаридите в богатите на храна развити страни, а все по-голямо количество се продава като добавка към храната за домашни любимци. Освен това предишните опити за създаване на риболов на фенери, включително от руски и исландски флоти, са били търговски неуспешни. Досега риболовът в тези дълбоки води се е оказал твърде скъп, а рибното брашно – твърде евтино. Напоследък обаче, отчасти поради високите оценки на популациите на фенерите, се планира да се проучи как риболовът в зоната на здрача да стане рентабилен. ЕС финансира петгодишен изследователски проект за проучване на тези възможности. През 2017 г. Норвегия е издала 46 лиценза за проучвателен риболов в зоната на здрача. Тези риболовни дейности вероятно ще се стремят да станат печеливши не чрез производство на евтино рибно брашно, а чрез снабдяване на по-доходоносната „нутрацевтична“ индустрия, доставяща продукти като омега-3 добавки и хапчета с рибено масло, които все повече хора приемат въпреки малкото доказателства за ползите от тях. Тези и други инициативи за разработване на „риболов в здрача“ отразяват непреодолимата необходимост от лов на дива риба. На фона на инициативите за устойчивост и изхранване на света се появява противоположното предположение, че ако тези риби не бъдат уловени, това би било някакво разхищение. Често се използва терминът „недостатъчно експлоатирани“, сякаш единствената цел на тези животни е да бъдат в полза на човека. Идеята за хиляда трилиона блестящи риби, които каскадно преминават през зоната на здрача, е твърде примамлива за мнозина, за да я игнорират. За да се уловят достатъчно фенери и да си заслужава усилието, тези риболовни стопанства вероятно ще трябва да използват огромни средноморски тралове и да се насочват към рибите през деня, когато те се струпват на големи плитчини, които са лесни за откриване със сонар. Мрежите няма да докосват дъното и няма да унищожават1000-годишни корали, но докато пресяват и прецеждат откритата вода, те ще уловят други животни – акули, делфини, костенурки, които вече имат достатъчно проблеми.
Последици за климата
За разлика от изключително бавно растящите дълбоководни видове, фенерите е по-вероятно да издържат на значителен ловен натиск; те растат много по-бързо, а животът им се измерва в месеци, като някои живеят по-малко от две години. Въпреки това риболовът в зоната на здрача би могъл да предизвика друг вид катастрофа, като наруши начина, по който фенерите и други подобни видове помагат за регулирането на климата. Ежедневното им плуване нагоре-надолу създава жизненоважни връзки между повърхността и дълбините, като стимулира „помпите за впръскване на частици“. Това е процесът, при който малките рибки се хранят в плитчините, след което се спускат надолу, където се изяждат от по-големи риби, които остават в дълбините, като по този начин „изпомпват“ въглеродния диоксид от атмосферата в дълбокия океан, където той може да бъде съхранен. Ако частиците потънат на дълбочина под 1000 метра, въглеродът може да се съхранява до 1000 години, преди да се върне на повърхността. Според проучване на континенталния склон край Западна Ирландия дълбоко живеещите риби улавят и съхраняват еквивалента на 1 млн. тона CO2 годишно. Никой не може да бъде сигурен колко бързо или критично може да отслабне тази биологична въглеродна помпа, ако риболовът в зоната на здрача наруши тази връзка между повърхността и дълбините. Но съществува риск фенерните риби да са част от глобалната климатична система, която трябва да бъде оставена на мира. Неотдавнашни инциденти показват, че когато промишленият риболов навлиза в нови региони, за да лови нови видове, винаги има опустошителни последици за околната среда. Може ли същата грешка да бъде избегната в зоната на здрача?
по БГНЕС
