През 1884 година Видинският митрополит и пръв български Екзарх Антим I дава своята благословия за изграждането на църква във видинския квартал „Кумбаир“. Християните от квартала провеждат общо събрание и решават да построят храм, като се учредява строителен комитет от предприемчиви жители на този район.
През декември 1884 г. се взема решение и за построяване на катедралния храм във Видин – „Свети Димитър“. За главен майстор на църквата в „Кумбаир“ е нает италианецът Фердинандо – женен за българка от квартала. По-късно италианецът участва и при изграждането на Видинската Синагога. Църквата е изградена само за две години, средствата са събрани с дарения, в строителството ѝ с доброволен труд участват много жители на „Кумбаир“.
През 1887 г. църквата е осветена от Видинския митрополит Антим I. Храмът е еднокорабна постройка, при строителството е използван камък, има притвор, измазана е с хоросан. Над притвора има купол,
в който е монтирана църковната камбана.
Осем са прозорците във вътрешността на църквата, които са със сводове. Още с влизането в храма погледът е грабнат от красивата резба, която е в изобилие – иконостасът, амвонът, владишкият и царският трон са дървени и резбовани. Иконостасът завършва с кръст, фланкиран от два петела.
Иконостасът заема една цяла стена с 6 царски и 34 малки икони. Църквата е изрисувана през 1885 година от майстор Евгений Попкузманов, представител на дебърската църковна школа. За разлика от повечето църкви във Видин по стените няма изрисувани библейски сцени, а таванът е боядисан в синьо и украсен със
звезди.
Пет полилея се спускат от тавана на църквата, кристалният е с месингова плочка с името на дарителя на полилея – Георги Михалков. Църквата „Св. Вмчк. Теодор Тирон“ притежава 227 дка земеделска земя, която е възстановена след 1990 г. на храма.
