Общо 84 творци бяха отличени от Министерството на културата на церемония в присъствието на служебния министър Найден Тодоров, неговите заместници Амелия Гешева, Виктор Стоянов и Илко Ганев, и директори на дирекции във ведомството. „Искам да благодаря на нашата дирекция, която ми е подготвила прекрасна реч за 24 май, само че 24 май е утре, и аз ще произнеса тази реч утре. Все пак, за да не става дупка, реших да кажа няколко думи“, каза с усмивка маестро Тодоров. Той разказа за фантастичен филм, който е гледал преди 25 години: „Препоръчвам ви този филм – „Галактическа мисия“, няма да ви хареса“. В лентата се разказва за миролюбива извънземна цивилизация, нападната от нашественици. Малко преди тази миролюбива цивилизация да бъде победена, тя прихваща видеоизлъчване от Земята, в което земни учени им казват как да се спасят и да победят. Интересното в този филм е, че в процеса на действие извънземните отвличат учените от Земята и се оказва, че учените не са учени, а актьори; а прихванатият сигнал бил филм. На въпроса: „Защо снимате нещо, което не е истина?“, актьорите отговорили: „Защото това е изкуство!“. „Тогава за първи път си зададох въпроса: „Значи ролята на изкуството не е да ни дава истината? Каква тогава трябва да бъде ролята му?“, каза министърът. „Значи ние празнуваме 24 май заедно с хората на науката, които търсят истината. Знаете ли, в България, в продължение на десетки години след Освобождението, Министерството на културата и Министерството на образованието и науката са били едно цяло. Едните търсят истината, а другите явно я заобикалят. Какво търсим тогава? Кои сте вие и какво правите въобще?“, обърна се той към присъстващите в залата. „Има една много хубава реплика, приписвана на големия мексикански поет Сезар Круз – че ролята на изкуството е да успокои онези, които са в тревога и да разтревожи прекалено спокойните. Мисля, че точно последното е голямата роля на изкуството – да ни изкара от зоната ни на комфорт, за да започнем да се развиваме. Защото, докато сме в зоната си на комфорт, нито науката ще върви напред, нито обществото ще върви напред и ние бавно ще загинем“, каза министър Тодоров. „Искам да благодаря на всички Вас за това, че ни изкарвате от зоната ни на комфорт. Благодарение на хора като Вас българският народ е преживял тежки векове и още е тук. Благодарение на Вас днес се надявам, че ще постигнем едно бъдеще, в което няма да се срамуваме от нашите деца“, каза още Найден Тодоров. Наградата „Златен век“ – огърлие и грамота, за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност получиха Валя Балканска, Рашко Младенов, проф. д.и.н. Станислав Станилов, Атанас Киряков, доц. д-р Никола Лаутлиев доц. д-р Красимира Александрова, както и Силви Вартан и Соня Йончева, които не присъстваха на церемонията.
Специален поздрав към гостите на церемонията с песента „Малка мома“ отправи първокласничката Рая Щърбанова, която е ученичка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ (НМУ) към МК. Сред отличените млади таланти бяха Филип Ангелов – петокласник от НМУ, Тициано, Мари и Натали Балкански – известни като трио „Балкански“, Марина Мравова от НМУ и Кремена Деянова, студентка в НАТФИЗ. Наградата „Златен век“ – звезда и грамота, за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, получиха доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ, Мария Траянова – режисьор и сценарист на над 40 документални филма, проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова – музиколог, професор в НБУ, проф. в сектор „Музика“ в ИИИ-БАН. Автор на множество изследвания, енциклопедия на българските композитори, д-р инж. Цветанка Апостолова – директор на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, Ели Скорчева – българска филмова, телевизионна и театрална актриса, за ролята във филма „Уроците на Блага“, Веселин Байчев – диригент, Мария Дуканова – дългогодишен директор на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе, проф. Ваня Добрева – изследовател на българската литература и култура и публицист. Плакет „Принос в развитие на културата“ и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха академичен мъжки хор „Гусла“, фолклорен ансамбъл „Тунджа“, танцова школа „Боговица“ при Народно читалище „Средец – 1926“, Христо Копано – член на църковното настоятелство на Фондацията на българските православни храмове и неин заместник-председател в Истанбул, Кристина Патрашкова – журналист, Емил Топузов – български оператор, Андрей Цветков – български режисьор, художник, фотограф и продуцент, Владимир Шомов – български режисьор, сценарист, карикатурист и художник на анимационни филми, Коста Биков – български режисьор на игрални и документални филми, проф. д-р Михаил Мелтев – представител на съвременната българска култура и име в документалното и игрално кино, проф. д-р Юлиян Куюмджиев – музиколог, преподавател и автор на книги в областта на музиката, Владимир Джамбазов – композитор на електроакустична камерна и симфонична музика, музика за театър, анимационно, документално и игрално кино, джаз и поп музика, музика за реклама и нови медии, проф. д-р изк. Розмари Стателова – музиколог, проф. Александър Текелиев – композитор, музикален педагог и професор в НМА, Ради Радев – български диригент и композитор, Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1849“, гр. Тополовград. Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и грамота – за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, получават Живко Колев – автор на текстовете на около 1000 популярни детски и хумористични песни, Любка Тинчева – директор на Националния музей на образованието, Лия Петрова – цигуларка, Борислав Славов – композитор и продуцент на музика за видеоигри, Емилия Маркова – джаз и поп певица, Димитър Русев – композитор, китарист, лидер на джаз формации, основател и организатор на джаз фестивали и образователни проекти, Анатолий Ключков – дългогодишен преподавател в Държавното хореографско училище, Трифон Трифонов – с принос за културното развитие на Тополовград, Денка Евстатиева – секретар на Народно читалище „Аура-1929“ в София, Данаил Петков – заслужил читалищен деец, доц. д-р Анета Дончева – председател на Българската библиотечно-информационна асоциация, проф. д-р Бранко Ристич – писател и литературен преводач, Ахмет Атасой – поет билингвист. Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, получиха Силвия Стоянова – заслужил читалищен деец, инж. Кольо Николов – заслужил читалищен деец, Мирослава Лилова – член на настоятелството на Народно читалище „Развитие – 1869“ в Дряново, проф. Венцислав Велев – учен в областта на културните политики, Тодор Згуров – доктор по философия, Златимир Коларов – лекар, писател и сценарист, Деян Ефтимов – директор на художествената галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен, Цвятко Сиромашки – скулптор, Ива Иванова – главен уредник в музея на архитектурно-историческия резерват Боженци, Роузи Голдсмит – журналистка, работеща сферата на изкуствата и външните работи, Сюзън Къртис – писател, собственик и директор на издателството „Истрос букс“, Антие Конциус – изпълнителен директор на фондация S. Fischer и основател на европейската мрежа за литература и книги „Традуки“, Катрин Буде – депутат в парламента на федерална провинция Саксония Анхалт и председател на парламентарна група на Германската социалдемократическа партия, участник в комисията по въпросите на културата и медиите, Гунар Шеленбергер – президент на Германския национален комитет за опазване на паметниците на културата. Грамота за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура в областите театър, куклен театър, цирк, съвременен танц, класически танц и хореография получават Мариела Шошкова – служител в Музея на народните и художествени занаяти и приложни изкуства в Троян, Александрина Михайлова – оперна певица, Владислав Стоименов – актьор и режисьор, Димитър Ангелов – актьор, Калоян Желев – актьор, Теодор Ненов – актьор, Боян Крачолов – режисьор, Теа Денолюбова – поетеса и драматург, Борис Кръстев – актьор и драматург, Калина Вълчева – куклена актриса, Мария Страшилова – театрален режисьор, Филип Миланов – хореограф, Вилиана Вълчева – диригент, Камелия Хатиб – актриса, Александра Димитрова – актриса, Яница Атанасова – хореограф, Симеон Атанасов – балетист, камерен ансамбъл „Силуети“.
снимка БТА
