Япония ще похарчи 220 млрд. йени (1,6 млрд. долара) за амбициозно, но спорно начинание в Австралия за производство на течен водород от вид въглища, съобщиха отговорниците по проекта. Проектът Hydrogen Energy Supply Chain (HESC) е съвместно японско-австралийско начинание, което има за цел да произвежда изобилно и достъпно гориво за Токио. Поддръжниците му твърдят, че той ще помогне за намаляване на глобалните емисии чрез производството на „чист водород“, но изследователите казват, че това твърдение се основава на несъществуваща технология за улавяне на въглерод. В изявление HESC заяви, че проектът е навлязъл във фазата на търговска реализация с пари от Японския фонд за зелени иновации, които ще бъдат използвани за проектиране и изграждане на съоръжения за втечняване и транспортиране на водород от австралийската Виктория до Япония. „Това наистина е преломен момент за нашите съвместни усилия за декарбонизиране на световното производство на енергия“, заяви Ейичи Харада, главен изпълнителен директор на японското съвместно предприятие, участващо в проекта. Той обаче призна, че проектът е „сложен“ и „все още има да се извърви известен път по отношение на одобрението, проектирането, изграждането и пускането в експлоатация“.
Проектът има за цел да произвежда и втечнява водород от вид въглища, известни като лигнитни. Тези т.нар. кафяви въглища в момента нямат пазар, което ги прави потенциално привлекателна и по-евтина алтернатива на местното производство на водород за Япония, въпреки допълнителните разходи за транспортирането им на 9000 км по море. Но екологичните качества на водорода зависят до голяма степен от начина на производството му. Зеленият водород може да се произвежда чрез електролиза на вода, като се използва електричество, получено от възобновяеми енергийни източници. Всеки тон водород, произведен от въглища, отделя 20 тона въглероден диоксид, което е повече от два пъти повече от емисиите на CO2 при производството на водород от природен газ. Сравняването на емисиите от производството на водород с тези от изгарянето на въглища е сложно, казват експертите, но са съгласни, че той не би могъл да се счита за екологичен, ако не се произвежда от възобновяеми източници. Поддръжниците на HESC настояват, че ако не е възобновяем, той може да бъде екологично жизнеспособен чрез програми за улавяне и съхранение на въглерод (CCS). В изследователски документ, публикуван миналата година, Австралийският институт отхвърли това твърдение. „В света няма проекти за водород от газификация на въглища с CCS, а проектът CarbonNet (CCS), за който HESC твърди, че ще улавя емисиите, далеч не е сигурен“, заяви мозъчният тръст. „Ако този проект не се осъществи или е неуспешен, изглежда, че проектът на HESC ще остане просто проект за водородна газификация на кафяви въглища, който е сред най-замърсяващите форми на енергия в света.“ Поддръжниците на проекта твърдят, че той ще създаде икономически възможности в щата Виктория, но неправителствената организация „Околна среда на щата Виктория“ също предупреди относно твърденията за CCS на HESC. „Улавянето и съхраняването на въглероден диоксид няма доказан резултат – което прави производството на водород от въглища нещо, което не трябва да бъде обсъждано“, заяви пред АФП Броня Липски, мениджър по политическите ангажименти.
по БГНЕС, снимка ЕРА
