Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) отхвърли препоръките за включването на прочутия мегалитен паметник Стоунхендж в списъка на застрашените обекти на световното културно наследство. Препоръките бяха направени заради плановете на Великобритания да изгради наблизо тунел на магистрала, застрашавайки пейзажа около праисторическия паметник. Стоунхендж е построен на няколко етапа върху равните земи на Солсбъри в Южна Англия, като началото е поставено преди 5000 години. Уникалният каменен кръг е издигнат през късния неолит. Мегалитният паметник е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство през 1986 г. – чест, която се оказва на обекти със специално културно или физическо значение. Експерти на ЮНЕСКО препоръчаха Стоунхендж да бъде включен в списъка на застрашените обекти заради плановете за изграждането на тунела. Но на 46-ата сесия на Комитета за световно наследство, който завежда списъка и следи за опазването на обектите, членове казаха, че плановете на Великобритания за смекчаване на ефектите върху Стоунхендж са достатъчни и че не е необходимо той да бъде добавян в списъка на застрашените обекти.
Проектът за магистрала, рекламиран от десетилетия и изправен пред правни предизвикателства, има за цел да се опита да облекчи трафика по участък от пътя, където стават задръствания, като премести главната магистрала под земята и малко по-далече от известния каменен кръг. Плановете се сблъскаха с ожесточена съпротива от страна на местни жители и археолози, както и със загриженост от страна на ЮНЕСКО относно потенциални щети за околната среда, дивата природа и евентуалните нови археологически находки. След като отхвърли предложението за включване на Стоунхендж в списъка на застрашените обекти, Комитетът за световното наследство се съгласи да поиска от Великобритания актуализиран доклад за състоянието на опазване на обекта до декември 2025 г. ЮНЕСКО посочва, че включването на даден обект в Списъка на застрашените обекти на световното наследство не е наказателен акт, а по-скоро има за цел да привлече вниманието на международната общност към спешната необходимост от мерки за опазване и да насърчи „коригиращи действия“. Ако проблемите не бъдат отстранени, обектите са изправени пред възможността да бъдат извадени от списъка на ЮНЕСКО, макар че това се случва рядко.
