„С идването на социалните мрежи става така, че хората вярват повече на фикции, отколкото на факти. Това дълбоко ме вълнува. Защо ние толкова усилено търсим фикцията и не вярваме на фактите? В моята фикционална книга хората търсят факти, а в истинската реалност, в която ние живеем, в реални факти хората виждат фикция“. Това каза писателят Захари Карабашлиев на представянето на своя роман „Опашката“ в понеделник вечер, в Младежкия театър. Актьорите Владимир Карамазов и Бориса Сарафова откриха вечерта, като пред пълната с публика зала изпълниха част от пиесата, създадена по романа. На въпроса на журналиста Георги Милков, който бе модератор на събитието, дали има случка, която през 2013 г. провокира Захари Карабашлиев да напише „Опашката“, писателят разказа, че това се случило след като се прибира от театър със съпругата си Вера. По думите му след вълнуващото представление двамата говорят дълго и в един момент се появява въпросът „Какво, ако тя има опашка?“. По молба на съпругата си Карабашлиев записва това, което се появява в резултат на разговора им.
„Генезисът на този роман е наистина драматургичен. Той е тръгнал от сцената – по някакъв начин беше заченат в театър и изключително много се радвам, че намери своята реализация на сцената“, каза писателят. Той допълни, че по романа е работил с редактора Мирослав Александров, който всъщност е имал съмнения дали е необходимо самата опашка да присъства в историята. Според Георги Милков метафората за опашката е много силна: „Всеки, който прочете книгата, ще види, че това не е просто един рудиментарен орган. Това е една много сложна концепция, в която се включват нашите страхове, комплекси, това, което искаме да махнем от нас, но всъщност то е някъде дълбоко в нас и стои като рудиментарен орган, като апендикс, само че понякога се вижда“.След първоначалните колебания редакторът също приема опашката на героинята. Според Мирослав Александров във фалшивия свят, който е описан в този роман, всеки се преструва и се опитва да бъде не това, което е, докато жената с опашката и тяхната любов са истинското нещо в книгата изобщо.
Романът на Захари Карабашлиев е интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа, по думите на издателите от „Сиела“. Павел Панов е героят на романа. Той е писател и драматург, намерил любовта на живота си в лицето на красивата и интелигентна Невена. Панов получава изненадващо предложение да се включи в политическата надпревара като независим кандидат. Изглежда, съдбата на държавата зависи от него, но пък това залага на карта и отношенията с любимата му. Случва се и нещо изумително – в нощта, в която той ѝ предлага брак, става ясно, че докато годеницата му е била в командировка, необяснимо как се е сдобила с опашка. Съвсем истинска опашка, за която тя отказва да говори, но която разтърсва из основи света му.
