През 1960 г. астрономът Франк Дрейк започва експеримент. С радиотелескоп той изследва две близки звезди, подобни на слънцето, надявайки се да открие сигнали, които биха могли да бъдат генерирани само от живот на планети, обикалящи около тези звезди. Експериментът, обаче, се оказа неуспешен. През шестте десетилетия, откакто Дрейк започна търсенето на извънземен разум (SETI), астрономите продължиха да слушат пространството системно и внимателно. Едно от предположенията е, че там просто няма извънземни – че наистина сме сами. Но това изглежда малко вероятно, като се има предвид необятността на космоса, със стотици милиарди галактики, съдържащи стотици милиарди звезди, повечето от които имат поне една планета, обикаляща около тях, поне според нашите нарастващи познания за екзопланетните системи в нашата собствена галактика.
Джил Тартър, съосновател на института SETI в Калифорния, казва, че все още не сме слушали достатъчно дълго или не сме гледали достатъчно, за да направим такива широки изявления. Астрономите са изследвали всички видове електромагнитно излъчване – светлина, радиовълни, гама лъчи, търсейки сигнали. Такова търсене трябва да покрие всички посоки и разстояния в пространството, плюс различните начини, по които сигналът може да се прояви, – като промени в поляризацията, честотата, модулацията и интензитета. Тартър вижда тези параметри като многоизмерен океан. „Когато SETI навърши 50 години, ние изследвахме една чаша вода от този океан. Когато навърши 60 години, беше по-скоро като малка гореща вана“, казва тя. „Става все по-добър и по-бърз през цялото време, но има още много за изследване.“
Според Бет Билър, астроном от Университета в Единбург, Великобритания, търсенето във времето е най-голямото предизвикателство. Хората са живели на Земята само за миг на око в сравнение с възрастта на Вселената, а ние излъчваме присъствието си радиовълни само малко повече от век. „Цивилизацията, с която искате да се свържете, трябва да съществува едновременно с вашата собствена цивилизация“, казва Билър, който предвид ограничената скорост на движение на светлината може да бъде хиляди, милиони или милиарди години в миналото, след като техните сигнали достигнат до нас, в зависимост от това колко далеч от Земята гледате. Електромагнитните вълни от други светове ще се излъчват във всички посоки, така че колкото по-далеч сме, толкова по-слаб ще бъде сигналът. Дори най-близката съседна звездна система до Земята, Проксима Кентавър, е на повече от 4 светлинни години, което води до голямо забавяне на всеки разговор.
Дори ако една предаваща извънземна цивилизация беше достатъчно близо, може да не я видим. Около 70% от екзопланетите са открити чрез транзитен метод, който включва наблюдение на светлината от звезди, които периодично намаляват, когато планетите минават пред тях. Изследване, публикувано през юни 2021 г. от Лиза Калтенегер, астроном от университета Корнел в Ню Йорк, и нейните колеги обърнаха тази логика, за да попитат колко вероятно е извънземните да ни видят да използваме този метод. Те идентифицираха малко над 2000 системи в рамките на около 300 светлинни години от Земята, които биха могли да видят нашата планета по този начин в някакъв момент в периода преди 5000 години и 5000 години след това. В списъка има седем звезди с планети в обитаемата „зона на Златокосата“, където е подходящата температура за течна вода на повърхността, от които четири са достатъчно близо, за да са получили вече радиовълни. Повечето от тях са в силно населена зона на космоса, досега неизследвана от проучванията на екзопланети, но обратна връзка все още няма, сочи изследването.
по БГНЕС
